ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 978
София, 19. октомври 2017 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на единадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 2395 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 54/07.02.2017 на Русенския окръжен съд по гр. д. № 924/2016, с което е отменено решение № 1401/07.11.2016 на Русенския районен съд по гр. д. № 877/2016, като са уважени предявените искове за прогласяване на нищожност на пълномощно на основание чл. 576, вр. с 573 ГПК и установителен иск за собственост върху 1/16 ид. част от недвижим имот на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Недоволен от решението е касаторът М. Г. Р., представляван от адв. Д. Х. от РАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за допустимостта на иска за прогласяване нищожността на упълномощителна сделка когато изрично се претендира само нищожност на нотариалното й удостоверяване, за задължението на съда да изложи мотиви в решението по отделните искове, както и по материалноправния въпрос нищожно ли е по смисъла на чл. 576, вр. с чл. 573, ал. 3 ГПК нотариално удостоверяване, извършено от нотариус извън района му на действие, включително в друга държава, първите два от въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, а третият е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Позовава се на противоречие с ТР № 1/19.02.2010 по т. д. 1/2009 на ВКС, ОСГТК, както и на решение № 12/16.02.2016 на ВКС по гр. д. № 2184/2015; решение № 134/30.12.2013 на ВКС по т. д. № 34/2013, които прилага.
Ответницата по жалбата Т. Д. Д., представлявана от адв. М. Р. от РАК, я оспорва, като счита, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение и не следва да се да се допуска касационно обжалване, а по същество счита, че въззивното решение е правилно. Претендира направените разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на иска за собственост е без значение, а той е обусловен от иска за недействителност на упълномощителната сделка, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата Т. Д. е живяла в Италия, където са я посетили ответникът М. Р., заедно с нотариус Г. Г., вписан в регистъра на НК под № *** с район на действие Русенски районен съд, и е положила подпис на пълномощно, с което е го е упълномощила да я представлява пред нотариуси и др. административни и съдебни органи, с право от нейно име и с последици за нея да извършва всякакви действия на управление и разпореждане, вкл. и да договаря сам със себе си, по отношение на собствените й идеални части от недвижим имот – дворно място, находящо се в [населено място], [улица]. На пълномощното е отразено, че подписът на упълномощителя е приет в Н., Италия на 14.06.2008 г., като печатът на нотариуса е положен на 16.06.2008 г. със забележка, че удостоверяването е извършено извън нотариалната кантора. Впоследствие ответникът, в качеството на пълномощник на ищцата е прехвърлил сам на себе си идеална част от притежавания от ищцата недвижим имот с нотариален акт, издаден и поправен от същия нотариус. Въззивният съд е приел, че нотариалното действие е нищожно на основание чл. 576 ГПК, тъй като на посочената в пълномощното дата – 16.06.2008 г., ищцата не е била в България, съответно не е посещавала кантората на нотариуса и като такова не може да породи действие. Изложени са съображения, че нотариусът е нарушил императивната разпоредба на чл. 573, ал. 1 ГПК, съгласно която не може да извършва нотариални действия извън своя район, както че съгласно чл. 84 ЗННД нотариални удостоверявания извън територията на Република България се извършват от българските консулски и длъжностни лица в чужбина. Предвид изложеното е прието, че прехвърлителната сделка, извършена с това пълномощно, е нищожна на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, поради невалидното овластяване е налице липса на съгласие, тъй като ответникът не е притежавал валидна представителна власт да договаря сам със себе си по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗЗД, като продаде сам на себе си съответните идеални части от имота на ищцата. Като основателен е уважен и иска за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на процесните идеални части от имота.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите процесуалноправни въпроси да не обуславят решението по делото. В исковата молба изрично е посочено, че нищожността на нотариалното удостоверяване на подписа прави недействителна упълномощителната сделка, а в мотивите на решението съдът е приел, че това опорочава сключения договор, който не е породил действие и правото на собственост е останало у ищцата, тъй като не е прехвърлено на ответника. Повдигнатият материалноправен въпрос обуславя решението по делото, но няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че нотариалните удостоверявания, извършени от нотариус извън неговия район на действие са недействителни.
При този изход на делото на пълномощницата на ответницата по касацията адв. М. Р. от РАК, която я представлява по чл. 38 ЗА следва да бъде присъдена сумата 500 лева адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговора на касационната жалба.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 54/07.02.2017 на Русенския окръжен съд по гр. д. № 924/2016.
ОСЪЖДА М. Г. Р. да заплати на адв. М. Р. от Р. а. к. сумата 500 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.