О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№978
София, 20.09. 2010 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на шестнадесети юни, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанета Найденова
ЧЛЕНОВЕ: С. Ц.
АЛБЕНА Б.
като разгледа докладваното от съдия А. Б. гр. дело № 419 по описа за 2010 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от И. Н. В. чрез адв. А. В. Г. против решение на Софийски градски съд, постановено на 25.11.2009 г. по въззивно гр.д. № 462/2009 г.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните. Насрещните страни Т. Н. А. и В. И. А. са отговорил, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, съответно за неоснователност на жалбата. Молят за присъждане на разноски за инстанцията.
Е. Л. Хаджимаринова не е взела становище по жалбата.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Предявен е иск по чл. 97, ал. 4 ГПК /отм./, който е отхвърлен.
Поставеният в изложението въпрос „дали потвърждаването пред нотариуса на чужд подпис върху акта като свой представлява или не необходимото нотариално действие” е без значение за спора. Преди всичко, ясно е, че действията на молителя, извършени пред нотариалния орган не са „нотариално действие”, такива са нотариалните удостоверявания. От друга страна, за предявения в случая иск е без значение дали нотариалното удостоверение е валидно или не, така че и цитираната практика /Р-1171-1981-І ГО ВКС/ е неотносима към спора. Той е за това дали стажант-нотариус Е. Хаджимаринова и Т. А. са извършили престъпни обстоятелства – съставяне и използване на документ с невярно съдържание.
Искът е отхвърлен поради неосъществен състав по чл. 309 и чл. 311 НК. Съдът е установил, че по дело за делба, Т. А. е представил договор за продажба на наследство, за който е установено, че не носи подписа на продавача Н. В.. Положеният за нея подпис, обаче не е изпълнен от А. и не е установено той при използването му да е знаел за подправката на документа – в нотариалното производство Н. В. потвърдила, че тя се е подписала върху договора. Стажант-нотариусът Е. Хаджимаринова е прочела съдържанието на договора на страните по сделката и след личното потвърждаване на волята им, обективирана в съдържанието на предварително подписания договор, е извършила нотариално удостоверяване по чл. 485, ал. 2 ГПК /отм./.
Не са налице и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по така поставените въпроси: ”дали потвърждаването на чужд подпис пред нотариуса като свой или отсъствието на нотариус в една сделка с нотариална заверка на подписите е престъпление по чл. 311 НК или престъпно обстоятелство по чл. 97, ал. 4 ГПК /отм./ и дали за нуждите на гражданския процес в хипотезата на чл. 97, ал. 4 ГПК /отм./ важи презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД или се прилага общата за наказателното право презумпция за невиновност”.
Нормата на чл. 97, ал. 4 ГПК /отм./ е ясна и никога не е имало съмнение в практиката, а и в доктрината, че в тази хипотеза гражданският съд, поради невъзможност да се проведе наказателен процес, се произнася по това дали е извършено твърдяното престъпление, като тук ищецът е този, който трябва да проведе пълно главно доказване за всички елементи от фактическия състав на наказателноправната норма и няма място презумпцията за виновност по чл. 45 ЗЗД. Не са налице основания за промяна на трайната съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия.
В заключение, касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане, а касаторът трябва да заплати на Т. Н. А. и В. И. А. сторените съдебно-деловодни разноски за инстанцията – 200 лв. заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ решение на Софийски градски съд, постановено на 25.11.2009 г. по въззивно гр.д. № 462/2009 г.
ОСЪЖДА И. Н. В. да заплати общо на Т. Н. А. и В. И. А. сумата от 200 лв. – съдебно деловодни разноски за производството пред Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: