О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 978
София, 28.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 22.12. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева Мариана Костова
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №858/2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от В. П. Т., чрез адвокат С. С., с вх.№33977 от 28.10.2010 год. на Пловдивския окръжен съд, срещу Определение №2803 от 14.10.2010 год. по ч.гр.д.№2759/2010 год. на Пловдивския окръжен съд, в частта, с което е оставена без уважение частната му въззивна жалба срещу Решение №2430/14.07.2010 год. по гр.д.№1773/2010 год. на Пловдивския районен съд, ХVІ гр.състав, в частта, с което е прекратено производството по делото по отрицателните установителни исковете, предявени от настоящия частен жалбоподател срещу „Е. ” Е. с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за главницата от 732.53 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от 01.01.1999 г.-30.10.2001 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 28.10.2004 год., както и за мораторна лихва в размер на 537.07 лв. за периода от 01.01.1999 год. до 26.10.2004 год., за които суми „ Т” Е., чийто правоприемник е ответникът по делото, се е снабдила с изпълнителен лист срещу касатора-ищец на основание чл.237, б.”к” ГПК, отм. във вр. с чл.154, ал.1 ЗЕ., както и в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на дружеството сумата 152.92 лв. разноски по делото и сумата 220.44 лв. юрисконсултско възнаграждение. Пловдивският окръжен съд е споделил изводите на районния съд за недопустимост на предявените отрицателни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, поради липса на правен интерес, защото по молба на настоящия частен жалбоподател В. Т., длъжник по посочения по-горе изпълнителен лист, на основание чл.250 ГПК, отм. е спряно производството по делото. Няма данни, а и не се спори, че дружеството-кредитор не е предявило в срока по чл.252 ГПК иск за установяване на вземанията си, поради което съдилищата са приели, че за ищеца В. Т. съществува по-ефективен път на защита чрез искане за обезсилване на изпълнителния лист.
Частният жалбоподател чрез адвоката си твърди, че обжалваното определение е неправилно, защото евентуално обезсиленият изпълнителен лист не решава със сила на пресъдено нещо спора за дължимостта на вземанията на ответното дружество. Подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като формулира правния въпрос: „Съществува ли правен интерес за предявяване на отрицателен усатновителен иск за установяване съществуването на вземането на ответника, в случаите когато е налице спиране на изпълнителното производство на основание чл.250 ГПК, отм. и ответникът не е предявил иск за установяване на вземането, но е предявил същият изпълнителен лист пред друг съдия-изпълнител”, разрешаването на който въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответникът „Е. ” Е. оспорва основанията за достъп до касация, а по същество – основателността на частната касационна жалба, претендира разноски.
Частната касационна жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационен контрол, въпреки ограничения на чл.274, ал.4 ГПК за размера на обжалваемия интерес, с оглед характера на въззивното определение като такова по допустимостта, а не по основателността на иска.
Поставеният от жалбоподателя правен въпрос за наличието на правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК при постановено спиране на изпълнението срещу ищеца на основание чл.250, ал.2 ГПК, отм. е обусловил изхода по конкретното дело. Не е налице, обаче, допълнително подържаното основание за селектиране на частната касационната жалба- да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточното тълкуване съдебна практика, както и за осъвременяване на тълкуването с оглед промени в законодателството/т.4-ТР-1-2010 –ОСГКТК/ . По въпроса за правния интерес, като абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на установителния иск, съществува изобилна и непротиворечива съдебна практика. Не се налага и да бъде осъвременявана, тъй като нормата на чл.250, ал.2 ГПК, е отменена, а със сега действащия ГПК е променен редът за издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание. При това поставеният от частния жалбоподател правен въпрос не е дискусионният за конкуриращите се възможности да се предяви направо установителен иск за установяване със сила на пресъдено нещо съществуване, р.п. несъществуване на вземането, или по-съкратената на издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание и оспорване на вземането по него по реда на чл.250-254 ГПК, отм. В случая жалбоподателят-ищец с направеното искане по чл.250 ГПК, отм. е избрал пътя на защита чрез оспорване вземането по изпълнителния лист.
По отношение частта от обжалваното определение, с което са присъдени направените разноски, липсват доводи за допускане до касационно обжалване.
С оглед изхода от частната касационна жалба на основание чл.78, ал.4 във вр. с ал.8 ГПК във вр. с чл.9 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на ответното дружество ще следва да бъде присъдена сумата 150 лв.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение №2803 от 14.10.2010 год. по ч.гр.д.№2759/2010 год. на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА В. П. Т., ЕГН xxxxxxxxxx от гр.П да заплати на „Е. ” Е. сумата 150 лв. разноски по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: