3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 978
С., 30.10.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 250/2012 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от А. Б. М. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. М. И. Й. от САК, срещу протоколно определение от 20.02.2012 г. на Софийски градски съд, постановено по гр. д. № 12 461/2009 г., с което се спира производството по делото на осн. чл. 182, ал. 1, б. „д” ГПК (отм.).
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно, по изложените в жалбата съображения. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици.
Ответниците по частната жалба не ангажират становище в законоустановения срок.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и като провери данните по делото, приема следното:
Производството по гр. д. № 8 322/2004 г. на Софийски районен съд е образувано по обективно и субективно съединени искове с правно осн. чл. 26, ал. 2 ЗЗД и чл. 30 ЗЗД (предявен като евентуален), предявени от А. Б. М. срещу Х. В. И., Ю. Н. М., Т. Р. П., И. М. П., Й. Д. Ц. и В. В. Г., всички от [населено място]. Ищецът моли да бъде прогласена нищожност на договори за покупко-продажба на дялове от [фирма] от 20.08.2004 г., сключени между него и ответниците или евентуално същите да бъдат унищожени, като сключени поради заплаха. С решение от 14.03.2006 г. СРС е отхвърлил претенция по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, като е уважил евентуалния иск и е унищожил сключените договори. Този съдебен акт е оставен в сила от СГС с решение от 02.06.2008 г. по гр. д. № 2 101/2006 г. Недоволни от постановените съдебни решения, ответниците са депозирали касационна жалба. С решение № 186 от 02.12.2009 г. по т. д. № 326/2009 г. състав на второ отделение при ТК на ВКС е отменил въззивното решение в частта по исковете, предявени от А. Б. М. срещу Х. В. И., Т. Р. П., И. М. П., Й. Д. Ц. и В. В. Г. и е върнал делото за ново разглеждане от въззивния съд. Приет е за неоснователен довода на касаторите за недопустимост на решението, поради това че СГС не е спрял производството на осн. чл. 182, ал. 1, б.”д” от ГПК (отм.) при направено искане в открито съдебно заседание за очна ставка между свидетелите И. Т. П. и В. К..
При новото разглеждане на делото от СГС, с молба (вх. № 17 694/17.02.2012 г. ) от процесуалния представител на ответниците адв. В. Т. отново е направено искане за спиране на производството на осн. чл. 182, ал. 1, б. „д” ГПК. Към същата е представено постановление от 21.06.2011 г. на разследващ полицай от V РУП – СДВР [населено място] за привличане като обвиняем на ответника Х. В. И. за престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 1, вр. 213а, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 2 НК, който с цел да набави са себе си и за другиго имотна облага е принудил А. Б. М., чрез сила и заплаха за убийство да извърши нещо противно на волята му, а именно: да подпише договори от 19.08.2004 г. за прехвърляне на дружествени дялове от капитала на [фирма]. С протоколно определение от 20.02.2012 г. производството по делото е спряно на осн. чл. 182, ал. 1,б. „д” ГПК (отм.) по съображения, че установяването на посочените престъпни обстоятелства е от съществено значение за изхода на гражданския спор.
Обжалваното определение е правилно.
С разпоредбата на чл. 182, ал. 1 от ГПК (отм.), аналогична на чл. 229, ал. 1 ГПК, законодателят е предвидил възможността производството по делото да бъде спряно в определени случаи. Спирането на делото в хипотеза на чл. 182, ал. 1, б. „д” ГПК (отм.) е обусловено не само от наличието на престъпни обстоятелства, които са разкрити в хода на разглеждането му, но и от факта, че именно от установяването на същите зависи и изходът на конкретния гражданскоправен спор. В случая са предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД и чл. 30 ЗЗД. Предмет на установяването е именно липсата на съгласие на ищеца да подпише договорите за прехвърляне на дружествените дялове, както и упражнената над него сила и заплаха от един от ответниците. Видно от представения протокол за привличане на обвиняем, на ответника Х. В. И. е повдигнато обвинение, пряко свързано с претенциите на ищеца. Няма данни към настоящия момент досъдебното производство да е приключило, респ. прекратено. Това налага извода, че престъпното обстоятелство е от съществено значение за евентуалното уважаване на предявените искове и в този смисъл изводите на въззивния съд са правилни.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че ВКС веднъж се е произнесъл относно липсата на предпоставки по чл. 182, ал. 1, б. „д” ГПК в настоящия казус. В мотивите на отменителното решение е счетен като неоснователен касационният довод за недопустимост на въззивното решение, поради това, че въззивният съд не е спрял производството на посоченото основание. В настоящото производство ,обаче, се касае за последващо мотивите на касационната инстанция представяне на доказателства при повторно разглеждане на делото от СГС за привличането на един от ответниците в качеството му на обвиняем за престъпление пряко свързано с основателността на предявените претенции на ищеца, обосноваващо искането за спиране на производството.
При тези фактически данни, обжалваното протоколно определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 20.02.2012 г. на Софийски градски съд, постановено по гр. д. № 12 461/2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: