О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 978
София, 30.12.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 888 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу Решение № 2124 от 04.11.2015 год. по т.д.№ 1432/2015 год. на Софийски апелативен съд.
В представения по реда и в срока на чл. 287 ал.1 ГПК писмен отговор, ответникът по касация [фирма] – Република Полша, със съдебен адрес в [населено място], изразява становище, че касационен контрол не следва да бъде допуснат и евентуално, че въззивното решение е законосъобразно. Разноски за производството пред ВКС не са претендирани.
Въззивното производство е било образувано по жалбата на [фирма] срещу Решение № 75 от 19.01.2015 год. по т.д.№ 5653/2013 год. на Софийски градски съд. С него първоинстанционният съд е осъдил на основание чл.53 от ВКМПС /Виенската конвенция за международна продажба на стоки/ вр.чл.327 ал.1 ТЗ [фирма] да заплати на [фирма] С.К.А., със седалище в Полша, сумата от 214830 евро, представляваща цената на продадени в периода 23.08.2012 – 31.08.2012 год. стоки /химичен продукт „ОВИПИАН ФС0816“/, съгласно приложени фактури, ведно със законната лихва, считано от 30.09.2013 год. и до окончателното плащане.
Софийски градски съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.53 от ВКМПС във вр. с чл.327 ал.1 ТЗ от [фирма] С.К.А. срещу [фирма]. Счел е, че между страните са възникнали валидни търговски правоотношения по шест договора за международна продажба на стоки по смисъла на чл. 23 от ВКМПС. [фирма] С.К.А., в качеството на продавач е доставил на [фирма] – купувач, поръчаните количества „ОВИПИАН ФС0816“. Получени са в периода 29.08.2012 – 05.09.2012 год., придружени с фактура, протокол за доставка, международна товарителница и сертификат. Безспорно е било, че купувачът [фирма] не е заплатил цената, формираща исковата сума. Позовал се е на неизпълнение на задължението на продавача да достави качествени стоки, което е основание за разваляне на договора и недължимост на цената на доставката.
Основният спор се е развил на плоскостта, дали продадената стока е била със скрити недостатъци; налице ли е уведомяване в разумен срок на продавача за констатираните от купувача недостатъци; налице ли е основание за разваляне на договора от купувача заради неизпълнение на задължението на продавача да достави качествени стоки.
Софийски градски съд е приел, че в случая се касае за скрити недостатъци поради естеството на стоките – химически продукт от който се произвеждат изолационни материали, както и с оглед на обстоятелството, че само при влагане в производството може да се установи липсата на качества на суровината. Установено е, че [фирма] е осигурил вземането на проби на пет от общо шестте доставки повече от два месеца след получаването им. Освен това не е доказал правилното съхранение на процесните стоки, като осигуряване на определена температура в склада в периода до вземането на пробите. С оглед на заключението експертизата по делото, че процесните доставки на „ОВИПИАН ФС0816“ не отговарят на изискванията за оптимално съдържание на „пентан“, съдът е приел за недоказано възражението, че процесните стоки са били с по-ниски нива на „пентан“ към момента на доставките им. Дори да се приеме, че е била налице продажба на вещ със скрити недостатъци, то купувачът не е уведомил продавача за недостатъка на стоката в разумен срок съгласно чл.39 от ВКМПС, след като е узнал за него от рекламационните писма на неговите клиенти. Дори когато е бракувана цялата стока по процесните шест доставки, купувачът не е уведомил продавача за твърдените недостатъци. Поради това първоинстанционният съд е счел, че купувачът е загубил правото си да се позовава на несъобразност на стоките – предмет на процесните договори за продажба, вкл. да упражни правата си по чл. 45- чл. 52 от ВКМПС, респ. правото си да развали договорите съглася. чл. 49 т.2 б.“б“ т.“i“ ВКМПС и е уважил предявените искове.
Сезиран с въззивната жалба на [фирма], съставът на Софийски апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение изцяло. Възприел е като правилни изводите на първоинстанционния съд, че в тежест на [фирма] е било да докаже, че доставената му стока по процесните договори е със скрити недостатъци, да установи момента на тяхното узнаване, както и датата, на която е уведомил продавача за тези недостатъци. Въззивният съд също е стигнал до извода, че при взети проби със закъснение повече от два месеца за пет от шестте процесни доставки, не може да се установи по категоричен начин, че стоките са били с по-ниски нива на пентан от оптималните към момента на доставките им. Софийски апелативен съд също е констатирал, че по делото липсват ангажирани от купувача доказателства за своевременното уведомяване на продавача за твърдяната несъобразност на стоката, съгласно чл.39 ал.1 от ВКМПС, както и че позоваването на двугодишния срок за уведомяване по чл.39 ал.2 от ВКМПС е неоснователно. С оглед на това е потвърдил извода на първата инстанция, че купувачът е загубил правото си да се позовава на несъобразност на стоката, вкл. да упражни правата по чл.45-52 от ВКМПС и правото да развали договорите съгл.чл. 49 т.2 б.“б“ т.“i“ ВКМПС.
Становището на настоящия съдебен състав, че не е налице приложното поле на която и да е от хипотезите на чл.280 ал.1 ГПК, произтича от следното:
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът [фирма] е посочил пет въпроса, а именно:
1./„Следва ли съдът да изложи фактически и правни съображения, които да позволят преценка на правилността на изводите му?“. Позоваването е на приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие с Решение № 283/14.11.2014 год. по гр.д.№ 1609/2014 год. на ВКС, IV г.о.; решение № 166/15.07.2013 год. по гр.д.№ 1285/2012 год. на ВКС, III г.о.
Този въпрос не съответства на селективните критерии по т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС. Въпросът е риторичен и съдържа в себе си отговора. По естеството си той съставлява твърдение за нарушение на процесуалния закон, което дори да би било така, съставлява основание чл.281 т.3 ГПК, но не и по чл.280 ал.1 ГПК.
Същото касае и втория от включените в изложението въпроси, като следва да се отбележи, че основанията по т.1 и т.2 на чл.280 ал.1 ГПК са взаимоизключващи се по отношение на един и същи въпрос.
2./„Длъжен ли е съдът да обсъди всички обстоятелства по делото, всички събрани по реда на ГПК доказателства и може ли да основе изводите си само на избрани от него доказателства?“ Визира се противоречие със следните решения на ВКС, основание за допускане по чл. 280, ал.1 т.1 и т.2 ГПК: решение № 26/08.02.2008 год. по т.д.№ 445/2007 год. на ВКС, I т.о.; решение № 24/28.01.2008 год. по гр.д.№ 4744/2008 год. на ВКС, I г.о.; решение № 287/01.10.2013 год. по гр.д.№ 984/2012 год. на ВКС, IV г.о.; решение № 310/04.11.2014 год. по гр.д.№ 795/2014 год. на ВКС, IV г.о.; решение № 149/03.07.2012 год. по гр.д.№ 1084/2011 год. на ВКС, III г.о.; решение № 401/11.01.2012 год. по гр.д.№ 327/2011 год. на ВКС, III г.о.; решение № 241/17.10.2012 год. по гр.д.№ 850/2011 год. на ВКС, II г.о.; решение № 87/02.07.2013 год. по гр.д.№ 829/2012 год. на ВКС, I г.о.
Този въпрос, както и въпрос № 3 съставлява твърдение за нарушение на процесуалната норма на чл.236 ал.2 ГПК
3./ „Длъжен ли е съдът да обсъди всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото?“. Позоваването е на приложното поле по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, цитирайки следната противоречива съдебна практика: решение № 388/17.10.2011 год. по гр.д.№ 1975/2010 год. на ВКС, IV г.о.; решение № 217/09.06.2011 год. по гр.д.№ 761/2010 год. на ВКС, IV г.о.
4./ „Налице ли е хипотезата на чл. 40 ВКМПС /Виенската конвенция за международна продажба на стоки/, когато продавачът е производител на стоката и несъобразността и по смисъла на ВКМПС се дължи на значително отклонение във вложеното количество от съществените елементи на произведения продукт? Има ли значение обстоятелството, дали се касае за системни или за отделни нарушения?“
Този въпрос се свързва с приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, но той няма качеството на обуславящ въпрос, съобразно цитираното по-горе Тълкувателно решение. Без значение за спора е дали продавачът е производител на стоката и дали нарушенията са системни, тъй като крайните изводи на съда произтичат от разбирането, че предвидените в Конвенцията сроковете за възражения относно качеството на доставката са изтекли.
5./ „Налице ли е съвместимост по смисъла на чл. 39, ал.2 ВКМПС между 2-годишния срок за уведомяване по тази разпоредба и 6-месечния гаранционен срок на стоката, когато са налице скрити недостатъци, които могат да бъдат установени само при влагане на стоката /суровината/ в производство от клиенти на купувача?“ По отношение на него се сочи хипотезата по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие с ТР № 88/28.02.1984 г. на ОСГК на ВС.
Този въпрос има белезите на правен такъв, съобразно критериите на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, но приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице, поради следното: Преди всичко, Тълкувателното решение на което се позовава касаторът не съставлява задължителна съдебна практика по смисъла на т.2 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС. На второ място, то е постановено по тълкуването на чл.197 ЗЗД. Независимо от това, дори да се приеме, че с него е установено принципно положение, простиращо се и по отношение на сроковете по Конвенцията, то и в този случай противоречие не е налице, тъй като разпоредбата на чл.39 ал.2 от Конвенцията е ясна – двугодишният срок се прилага, освен ако не е несъвместим със срока на гаранцията. Гаранционният срок за конкретната стока е 6-месечен от датата на доставката, а възражението, че доставената през 2012 год. стока е некачествена е направено едва с отговора на исковата молба в края на 2013 год.
Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 2124 от 04.11.2015 год. по т.д.№ 1432/2015 год. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.