2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 979
гр. София, 19.10.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2008 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я. Т. Н. против решение №50/03.02.2017 г., постановено по гр.д.№ 934/2016 г. от състав на Окръжен съд – Русе.
Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е приел, че предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ са неоснователни, отменил е решението на районния съд, постановено в противен смисъл, като е постановил ново, с което е отхвърлил предявените искове.
Съдът е приел, че трудовото правоотношение, което се прекратява без предизвестие/в случая по чл.327,ал.1 КТ/ се счита за прекратено от момента на получаване на писменото изявление за прекратяване. Прието е, че писменото изявление на работника за прекратяване на трудовия договор на някое от основанията по чл.327,ал.1 КТ води до автоматичното му прекратяване, независимо от това дали е налице посоченото в изявлението на работника основание. Ако такова липсва, то работодателят разполага с възможност да претендира обезщетение за вредите, които е понесъл от неоснователно прекратеното трудово правоотношение. Съдът е посочил, че тези последици настъпват само при добросъвестно упражняване на правото на работника да прекрати трудовия договор без предизвестие. Ако злоупотреби с това право-например за да избегне налагане на дисциплинарно наказание за нарушение,извършено преди отправяне на едностранното изявление/,трудовото правоотношение не се прекратява, като съдът е приел за основателно възражението на ответника, който още с отговора на исковата молба е оспорил основателността на предявения иск за отмяна на уволнението, с твърдения, че работникът е злоупотребил с правото да прекрати едностранно, без предизвестие договора. В тази насока съдът е приел от фактическа страна, че работникът още от 1.VІІ.е спрял да се явява на работа и към 5.VІІ.,когато е отправил изявлението за прекратяване на договора по чл.327,ал.1т.2 КТ ,не се е явявал на работа два последователни работни дни. При това положение въззивният съд е приел, че работникът е злоупотребил с правото си да прекрати трудовия договор на основание чл.327,ал.1,т.2 КТ,считано от 5.VІІ.2016 год. с цел да избегне налагане на дисциплинарно наказание за неявяването си на работа два последователни работни дни-1.VІІ.и 4.VІІ./2 и 3 са почивни дни/.Трудовият договор не е бил прекратен към момента на налагане на дисциплинарното наказание и тъй като по делото е установено дисциплинарното нарушение,то следва да се приеме,че исковете за отмяна на заповедите за уволнение са неоснователни.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – в противоречие с практиката на ВКС.
Първите два въпроса, касаят тежестта от доказването на злоупотреба с право по смисъла на чл.8 КТ и задължението на съда да укаже тази тежест с доклада по делото, а ако това не е сторено то първоинстанционния съд, задължението в тази насока на въззивната инстанция.
Следва да се отбележи на първо място, че съдът е приел, че е налице недобросъвестно упражняване правата по трудовото правоотношение от страна на ищеца по делото, доколкото след допускането на дисциплинарното нарушение, е отправил волеизявление за прекратяване на договора, на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ. В тази насока съдът е приел, че в тежест на ответника е да докаже, че не са налице предпоставките на тази разпоредба за едностранното прекратяване на правоотношението, като с оглед събраните по делото доказателства, от фактическа страна е прието, че дължимите суми са изплатени от работодателя, т.е. не е налице основанието за едностранно прекратяване на договора от страна на работника и трудовото правоотношение не е прекратено на същото основание. Тежестта от доказването е върху ответника, както и правилно е приел съдът, като липсата на указания в тази насока с доклада по делото, не могат да служат като довод на другата страна в процеса, доколкото при липса на доказване от ответника, тя е страната, който черпи права от това. На следващо място, въпреки липсата на указания от първоинстанционния съд относно тежестта от доказването, въззивният съд не е бил сезиран с въззивната жалба от ответника, за липсата на подобни указания, респ. в тази насока не е имал процесуалното задължение да дава указания и да изготвя нов доклад, доколкото въззивникът – ответник не е правил подобни оплаквания. Въззиваемият също не е правил доводи в тази насока с отговора на въззивната жалба, поради което соченото касационно основание по първите два правни въпроса не е налице.
Въпросът относно задължението на съда да съобрази тежестта на нарушението с тежестта на наложеното наказание е неотносим към спора, на първо място, доколкото този въпрос не е обсъждат от въззивния съд, т.е. не може да се търси противоречие в тази насока с цитираната задължителна съдебна практика, а и доколкото наказанието е на основание чл.190, ал.1, т.2 КТ, то самата законова разпоредба предвижда наказание „дисциплинарно уволнение”, без да е необходимо преценката относно тежестта на нарушението.
Съдът е приел, че трудовото правоотношение не е прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ, доколкото е прието, че е налице злоупотреба с право от страна на работника, с цел да избегне дисциплинарно наказание, предвид неявяването му на работа. В тази насока, дали обясненията са искани след получаване от страна на работодателя на изявлението на работника за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.327 КТ, е неотносим правен въпрос, предвид приетото от съда, че с това волеизявление не е прекратено правоотношението.
Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №50/03.02.2017 г., постановено по гр.д.№ 934/2016 г. от състав на Окръжен съд – Русе.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.