О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 979
гр.София, 02.08.2011 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №281 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. К. Т. от [населено място], общ.Д. Ч., обл.В., срещу решение от 11.11.2010г., постановено по в.гр.д.№1020/2010г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 23.03.2010г. по гр.д.№582/2008г. на Варненски районен съд за отхвърляне на предявените искове с правно основание чл.71, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от Закона за защита от дискриминация.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът ДП”Д. л. с. Ш.”, [населено място], не взема становище по допускането на касационното обжалване. Оспорва касационната жалба като неоснователна.
Ответникът И. а. п. г. не взема становище.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем размер над 1000лв..
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от М. К. Т., лично и поддържани и в качеството на наследник на починалата в хода на делото ищца И. И. П. искове с правно основание чл.71, ал.1, т.1, т.2 от Закона за защита от дискриминация срещу ДП”Д. л. с. Ш.” и срещу И. а. п. г. иск с правно основание чл.71, ал.3 от Закона за защита от дискриминация.
Формулираните от жалбоподателя въпроси сочат на оплаквания за неправилност на съдебния акт, което е основание за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК на въззивно решение, но не е критерий за допускане на касационно обжалване.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът, за да обоснове допускане на касационно обжалване, сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с приложените решения на ВАС и ЕКПЧ. Посочените решения не съставляват основание за допускане на касационно обжалване. Понятието практика на съдилищата по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК не включва практиката на административните съдилища. В този смисъл мотиви към т.3 от ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Не съставляват задължителна практика или съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК решенията на ЕСПЧ, разяснен с т.2 и т.3 от ТР.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Не е налице и основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса за приложението на чл.57, ал.9 от Закона за горите /отм./, тъй като нормата е ясна и не се нуждае от тълкуване. Отделно, с въззивното решение не е отречено правото на ищците на регламентираното с посочената норма право на ползване на дървесина от горите за собствени нужди.
По изложените съображения не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 11.11.2010г., постановено по в.гр.д.№1020/2010г. на Варненски окръжен съд. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: