1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 979
гр.София, 21.09.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
петнадесети септември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1195/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на [заличено име на фирма] – К. (в ликвидация) за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на К. окръжен съд № 93 от 20.04.2010 г. по гр.д.№ 112/ 2010 г. С посоченото решение е потвърдено изцяло решение на К. районен съд по гр.д.№ 1175/ 2009 г., като по този начин по предявените против касатора от К. Г. Д. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ е признато за незаконно и е отменено уволнението на последния, извършено със заповед на управителя на „О. дом и зали” ЕООД № 104 от 07.08.2009 г., възстановен е на заеманата преди уволнението длъжност „офис-мениджър” и касаторът е осъден да заплати обезщетение за оставане без работа в размер 1 791 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че за да постанови решението си въззивният съд е отговорил на материалноправният въпрос за значението на заповедта за прекратяване на трудовия договор по чл.328 ал.1 т.2 от КТ с предизвестие. Счетено е, че изписаните в тази заповед мотиви за прекратяването обвързват съда и че той не може да разгледа различно щатно разписание като основание за прекратяване на трудовия договор, извън посоченото в заповедта. Според касатора по въпроса е налице противоречива практика, тъй като в друго решение на ВКС се приемало, че само на такова формално основание заповедта не може да се отменя. Поради това жалбоподателят претендира за допускане на касационно обжалване на решението, съответно отмяната му.
Ответникът по касация К. Г. Д. оспорва жалбата и моли обжалването да не бъде допускано.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване на решението – за основателно.
Основанието по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК има предвид противоречие между влезли в сила съдебни решения (ТР № 1 от 2010 г. на ОСГТК) по такъв правен въпрос, който обуславя правните изводи на съда, релевантни за крайния изход от спора. В конкретния случай въззивният съд е приел, че на 07.07.2009 г. касаторът е отправил предизвестие до ищеца за прекратяване на трудовия му договор в месечен срок. Приел е, че към момента на изтичане на срока за предизвестие е издадена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, в която работодателят се е позовал на действащо от 01.07.2009 г. щатно разписание. От друга страна според съда действително длъжността на ищеца е съкратена, но това е станало с щатното разписание от 01.08.2009 г, а не с това от 01.07.2009 г. Поради това е счетено, че само на формално основание (неправилно посочено фактическо основание на уволнението в заповедта), уволнението следва да бъде признато за незаконно.
Обратното е прието в решение на ВКС № 69 от 31.01.2001 г. по гр.д.№ 1092/ 2000 г. на ІІІ г.о. В мотивите на това решение е застъпено схващането, че не във всички случаи на неточно посочено в заповедта за уволнение на трудовия договор основание за прекратяването му уволнението е незаконно. Прието е, че когато работодателят е довел своевременно до знанието на служителя точното основание на уволнението и че когато преди да заведе дело работникът е бил наясно относно основанието за прекратяване на трудовото му правоотношение, то уволнението не може да бъде отменено само поради неточно посочване на основанието в заповедта.
Следователно налице е противоречива практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по повдигнатият от касатора материалноправен въпрос във връзка със значението на нередовностите в заповед за уволнение, издадена след изтичане на срок за отправено предизвестие. Обжалването следва да се допусне, като на касаторът бъде дадена възможност да внесе дължимата държавна такса под страх от връщане на жалбата.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на К. окръжен съд № 93 от 20.04.2010 г. по гр.д.№ 112/ 2010 г.
На основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифа за държавните такси указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 115,82 лв (сто и петнадесет лева, осемдесет и две стотинки). В противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: