4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 98
София, 01.06.2018 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 1450 от 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
С определение №2583, постановено на 03.08.2017г. по ч.гр.д.№2847/2017г. Софийски апелативен съд е потвърдил определение от 23.02.2017г. на СГС, I ГО, 5 състав, постановено по гр.д.№14050/2010г., с което е прекратено производството поради отказ от иска в частта относно главния и евентуалния иск за заплащане на по-малката от увеличената стойност на имота и от разходите за извършване на всички подобрения, описани в приложението към исковата молба, озаглавено „Допълнително извършени подобрения“ /л.4-6 от делото/, с изключение на претенции за заоблена ъглова вана Лондон /165/95/, мивка за вграждане – 2 броя, прозорче за ревизионен отвор – 2 бр. и душ корито.
Определението е обжалвано от К. К. К. с оплаквания, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост и с искане да бъде отменено, като делото бъде върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия. Поддържа, че определението е постановено в нарушение на чл.6, ал.2 ГПК, чл.3, чл.4 и чл.12 ЗСВ, както и в противоречие с чл.232 ГПК, като неправилно е прието, че правното основание в случая е чл.233 ГПК, като не е взето предвид, че спорът е разрешен с влязло в сила определение на САС от 29.06.2016г. по ч.гр.д.№5043/2016г., с което предходно определение на СГС за частично прекратяване на производството по делото е било отменено и делото е било върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия с посочване, че не подлежи на обжалване.
В представеното изложение поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по въпроси, разрешавани противоречиво от съдилищата както следва:
1.Може ли съдът да постанови определение по чл.233 ГПК, когато с частна въззивна жалба е обжалвано определение на първоинстанционен съд по чл.232 ГПК за частично оттегляне на исковата молба от ищеца, без съгласието на ответника след приключване на първото съдебно заседание по делото;
2.Може ли съдът да постанови определение, с което да потвърди определение на първоинстанционния съд, без да съобрази изложението с частична апелативна жалба, с което е възразено срещу определението на първоинстанционния съд, като постановено неправилно по чл.233 ГПК, след като по делото има проведено първо редовно заседание преди това, и ответникът-необходим другар, не е дал съгласие за частично оттегляне на делото, поради което основанието за частично оттегляне на иска е в нарушение на чл.232 ГПК;
3.Може ли съдът по един и същи правен въпрос по две частни въззивни дела да постанови определение по второто частно въззивно дело, противоречиво на влязло в сила определение по първото частно въззивно дело, въпреки че двете въззивни дела са по частни въззивни жалби на един от двамата необходими другари по делото.
В писмен отговор в срока по чл.287 ГПК ответникът по жалба С. Щ. Щ. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, както и че жалбата е неоснователна, по съображенията, изложени в отговора.
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.275,ал.1 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК /в редакцията на тази разпоредба към датата на подаване на частната касационна жалба/ обаче не са налице, като съображенията за това са следните:
Производството по гр.д.№14050/2010г. по описа на СГС, Първо ГО, 5 състав е образувано по подадена от С. Щ. Щ. искова молба за заплащане стойността на подобренията в апартамент №57, находящ се в блок 5, на 5 етаж в УПИ I-133д на [населено място], м.“Красно село-Плавателен канал“. С молба вх.№22351/20.02.2017г. С. Щ. е заявила, че поддържа предявения иск единствено в частта за подобренията, представляващи вградено обзавеждане /заоблена ъглова вана London /165/95/, мивка за вграждане – 2 броя, прозорче за ревизионен отвор – 2 броя и душ корито/, като в останалата част прави отказ от исковите си претенции и моли производството по делото да бъде частично прекратено.
С определение от 23.02.2017г. 5 състав на Първо ГО на СГС е прекратил производството по делото поради отказ от иска в частта относно главния и евентуалния иск за заплащане на по-малката от увеличената стойност на имота и от разходите за извършване на всички подобрения, описани в приложението към исковата молба, озаглавено „допълнително извършени подобрения“ /л.4, 5 и 6 от делото/, с изключение на претенции за заоблена ъглова вана London /165/95/, мивка за вграждане – 2 броя, прозорче за ревизионен отвор – 2 броя и душ корито.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че постановеното от първоинстанционния съд на 23.02.2017г. определение е правилно и следва да бъде потвърдено, като е изложил съображения, че съгласно нормата на чл.233 ГПК ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото, дори и пред въззивната и касационната инстанция, като при направено надлежно искане по чл.233 ГПК съдът е длъжен да прекрати производството по делото без да изисква съгласието на ответника и да се съобразява с направените от него възражения по делото, тъй като при заявен от ищеца отказ от иска съдът се десезира от спора. С оглед на това за неоснователен е приет доводът на К. К. К. за неправилност на определението на първоинстанционния съд като постановено след проведеното по делото първо съдебно заседание и при несъобразяване с възражението на наследодателката му за придобиване по давност на изпълненото от С. Щ. неподвижно обзавеждане.
Така изложените от въззивния съд съображения съответстват на трайно установената практика на ВКС по приложението на чл.233 ГПК, според която отказът от иска е едностранно процесуално действие, което е насочено към съда и за него не се иска съгласие на ответника, затова съдът няма задължение да му връчва препис от молбата, а следва да прекрати производството по делото без да се произнася по съществото на спора /решение №76 от 30.06.2016г. по гр.д.№5629/2015г. на Първо ГО на ВКС; решение №141/14.07.2016г. по гр.д.№7446/2014г. на Четвърто ГО на ВКС; определение №362/27.05.2013г. по ч.гр.д.№2277/2013г./.
Обстоятелството, че по същото дело друго, постановено от СГС определение за прекратяване на производството поради оттегляне на иска, е било отменено преди постановяване на определението от 23.02.2017г. не може да обоснове различен извод досежно надлежните съдопроизводствени действия, които съдът следва да извърши при подадена молба за частичен отказ от предявения иск, доколкото разрешаването на предходния спор за момента на провеждане на първото съдебно заседание по делото не формира сила на пресъдено нещо по въпроси, касаещи възможността на ищеца да се откаже от предявения иск във всеки момент от развитието на делото без съгласието на ответника.
Дори в други случаи състави на въззивния съд да са възприемали различен подход при извършването на преценка по приложението на чл.233 ГПК, това само по себе си не съставлява основание за допускане на касационно обжалване с оглед приложимата редакция на чл.280, ал.1 ГПК, след като при постановяване на обжалваното определение съдът е съобразил трайно установената практика на ВКС.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение №2583, постановено на 03.08.2017г. по в.ч.гр.д.№2847/2017г. от Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав по подадената от К. К. К. частна жалба.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: