3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 98
София, 10.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдия Ваня Атанасова ч.гр.д. № 1556/2019 година.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена от „ЕКО ЧЕК“ ООД, чрез адв. П. П., АК – Б., упълномощен от управителя П. Д. П., частна жалба срещу определение № 27 от 14.01.2019 г. по ч. гр. дело № 714/2018 г. на Окръжен съд – Перник, с което е потвърдено определение № 104 от 31.10.2018г. на съдия по вписванията при Районен съд – Перник, с което е отказано поисканото от дружеството заличаване на възбрана върху недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор …. по КК на [населено място], наложена с обезпечителна заповед от 08.05.2018г., издадена въз основа на определение от 8. 05. 2018 г. по т. д. № 860/2018 г. на Софийски градски съд.
Излагат се съображения за неправилност на определението, поради постановяването му при несъобразяване с разпоредбите на чл. чл. 9, 23, 27 и сл. от Правилника за вписванията. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК за допускане до касационно обжалване. Иска се отмяна на определението и заличаване на вписаната възбрана.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
За да потвърди определението на съдията по вписванията, с което е отказано поисканото от молителя заличаване на възбрана върху недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор …. по КК на [населено място], наложена с обезпечителна заповед от 08.05.2018г., издадена по т. д. № 860/2018 г. на Софийски градски съд, съставът на окръжния съд е приел, че след като вписването на възбраната е извършено въз основа на издадена от съд обезпечителна заповед, същата би могла да бъде заличена едва след отмяна на обезпечението по реда на чл. 402 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните въпроси:
1/ длъжен ли е съдът да обсъди наведените от страните възражения в тяхната съвкупност и взаимовръзка в мотивите на крайния си съдебен акт;
2/. поражда ли действие обезпечителната мярка „възбрана“, когато обезпечението е допуснато върху имот, който не е собственост на ответника по молбата за обезпечение към датата на допускането му.
Твърди се разрешаването им в противоречие с решение № 331 от 19.05.2010 г. по гр.д. № 257/2009 г. на ВКС, IV г.о. (по първия въпрос) и с т. 5 на ТР № 6/14. 03. 2014 г. по т.д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на определението по първия въпрос. В съответствие с цитираната практика на ВКС, съставът на окръжния съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е разгледал всички доводи, относими към спорния въпрос, включително и доводът за незаконосъобразност на отказа, поради постановяването му при несъобразяване с обстоятелството, че дружеството не притежава право на собственост върху възбранения имот. Приел е, че след като възбраната е вписана въз основа на издадена от съд, по реда на обезпечителното производство, обезпечителна заповед, съдията по вписванията би могъл да заличи възбраната само след отмяна на обезпечението по реда на чл. 402 ГПК. Данни за отмяна на обезпечението няма, поради което частната жалба срещу отказа на съдията по вписванията е неоснователна. Съдържащото се в частната касационна жалба оплакване за незаконосъобразност на този извод касае правилността на атакувания акт и обсъждането му при разглеждане на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е недопустимо.
Не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на определението и по втория въпрос. Въпросът не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и не е от значение за изхода на делото. Мотивите към обжалвания акт не съдържат изводи относно действието на възбраната, наложена върху имот, който не е собственост на ответника по обезпечението към допускането му, нито обсъждането на този въпрос би било от значение при преценка законосъобразността на отказа на съдията по вписванията да заличи възбраната.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на определението. Очевидната неправилност се аргументира с доводи, идентични на въведените с частната касационна жалба основания за неправилност на акта – неправилно тълкуване и прилагане на чл.чл. 9, 23, 27 и сл. от Правилника за вписванията и несъобразяване със задължителната практика на ВКС – ТР № 6 от 14. 03. 2014 г. по т. д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Степента на тежест на посочения порок, дори да съществува, не е такава, че да обуслови очевидна неправилност на акта – не се касае нито за прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито за прилагане на отменена или позоваване на несъществуваща правна норма.
Независимо от изложеното, за яснота следва да се допълни, че според разясненията, дадени с тълкувателно решение № 1/2015 от 10. 07. 2018 г. по т.д. № 1/2015 г., ОСГТК на ВКС, точка 3, вписана възбрана на недвижим имот може да бъде заличена, съгласно чл. 31 ПВ, с писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред което е представена гаранцията /ал. 1/ или по искане на заинтересования със заявление, към което се прилага удостоверение от надлежното учреждение, че вписването може да се заличи /ал.2/. Относно наложените възбрани като обезпечителна мярка по чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК е разяснено, че отхвърлянето на обезпечения иск или прекратяване на производството по същия представляват основания за отмяна на наложената обезпечителна мярка по реда на чл. 402 ГПК, а вдигането на отменената обезпечителна мярка става след влизане в сила на определението за нейната отмяна. В случая възбраната е наложена в полза на „Банка Пиреос България“ АД, като обезпечителна мярка по иск по чл. 517, ал. 4 ГПК, с определение по т.д. № 860/2018 г. на СГС. Не се твърди, нито се установява обезпечението да е отменено по реда на чл. 402 ГПК, поради което изводите за неоснователност на подадената от „Еко чек“ ООД молба за заличаването й са законосъобразни.
С оглед на горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 27 от 14. 01. 2019 г. по гр. д. № 714/2018 г. на Пернишкия окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: