1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 98
гр.София, 11.02.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
шести февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3957/ 2018 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Дневен център за пълнолетни лица с увреждания, [населено място], с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Разградски окръжен съд № 38 от 28.05.2018 г. по гр.д.№ 94/ 2018 г. (изменено в частта за разноските с определение № 589/ 06.07.2018 г., допълнено с определение № 675/ 01.08.2018 г.), в частта му, в която е потвърдено решение на Исперихски районен съд по гр.д.№ 495/ 2017 г. и по този начин по предявените от З. Й. С. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ е отменено уволнението, за което е издадена заповед № РД-14-14/ 09.03.2017 г., ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „трудотерапевт” и ответникът е осъден да й заплати 1 840 лв обезщетение за оставане без работа.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът повдига като основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол въпроси, които касационната инстанция уточнява при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, в следния смисъл: представлява ли финансова причина, обуславяща изключение по чл.68 ал.4 КТ вр. пар.1 т.8 ДР КТ за сключване на срочен трудов договор, неизвестността какъв бюджет ще бъде отпуснат за всяка следваща година на работодателя, който извършва социална услуга по делегиране от държавата; нормативен акт ли се явява Националната квалификация на професиите (НКПД – 2011); когато в трудовия договор има две различни уговорки за срока на действието му, валидна ли е клаузата „срок”; при направено възражение за недействителност на трудовия договор, което има преюдициално значение по спор за законност на уволнение, длъжен ли е съдът да се произнесе по него в диспозитива на решението си. Според касатора тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд или имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната страна З. Й. С. оспорва жалбата и излага доводи, че дадените от въззивния съд правни разрешения съответстват на установената практика, поради което няма основание за допускане на касационния контрол.
Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Въззивният съд приел за установено, че ищцата е работила по трудов договор в ответното дружество от 12.09.2016 г., заемала е длъжността „трудотерапевт”. В договора било посочено, че се сключва за срок до три години и че изтича на определена дата – 12.03.2017 г. Във връчената на ищцата длъжностна характеристика като изискване за заемане на длъжността било посочено висше образование – бакалавър. Ищцата имала средно образование. На 09.03.2017 г. работодателят издал заповед за прекратяване на трудовия договор на основание чл.325 ал.1 т.3 КТ – поради изтичане на уговорения срок. При тези фактически установявания от правна страна съдът извел, че оспореното в настоящето производство уволнение е незаконно, тъй като договорът между страните не бил срочен. Срочен трудов договор можело да бъде сключен само по изключение, което има легална дефиниция в пар.1 т.8 ДР КТ, чиито предпоставки работодателят нито твърди, нито доказва. По възражението за недействителност на договора поради това, че още към момента на сключването му ищцата не е имала изискуемия образователен ценз за заемане на длъжността, съдът посочил, че това изискване е въведено от работодателя. НКПД не изисквала висше образование за тази длъжност, а когато работникът е отговарял на нормативните изисквания за образование и работодателят го е назначил, макар да е знаел, че не отговаря на въведените от самия него изисквания, сключеният договор не е нищожен.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, въпросът, „Когато в трудовия договор има две различни уговорки за срока на действието му, валидна ли е клаузата „срок”?”, не обуславя обжалваното решение. На първо място това е така, защото той не е поставен във въззивната жалба. Нито пред първата инстанция, нито пред въззивния съд ответникът е твърдял противоречие в договора досежно уговорения срок. На второ място въпросът е необуславящ, защото въззивният съд изрично е приел договора за безсрочен поради липса на изключението, само при наличие на което законът допуска възникване на срочно трудово правоотношение. Същото (безсрочност на договора) би следвало и ако клаузата „срок” в него не е валидна, поради което отговорът на въпроса няма значение за крайните изводи на инстанцията по същество.
Останалите поставени от жалбоподателя правни въпроси са обуславящи, но не са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Касаторът не сочи в изложението си конкретни решения, в които да са дадени противоположни разрешения на формулираните от него питания. Въпросите нямат и значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК е налице тогава, когато по разрешаването на поставените въпроси няма практика или съществуващата се нуждае от осъвременяване или промяна, както и в случаите на непълни, неясни или противоречиви закони, за да се създаде практика по прилагането им или да се осъвремени или промени съществуващата. Тези предпоставки не са налице, тъй като условията за сключване на валиден срочен трудов договор, са ясно и пълно уредени в закона, практиката по прилагането му е установена и не се нуждае от осъвременяване или промяна. Сключване на срочен трудов договор по чл.68 ал.4 КТ по изключение може да стане само ако обуславящите срочността на трудовия договор обстоятелства са изрично вписани в него – решение № 104/ 23.02.2010 г. по гр.д. № 453/2009 г., ІІІ г.о., ВКС. Иначе от договора възниква безсрочно трудово правоотношение, чието прекратяване по чл.325 ал.1 т.3 КТ е незаконно.
Трудов договор, сключен при непритежаване от работника на изискуемото за заемане на длъжността образование, когато това изискване е било въведено от самия работодател с длъжностна характеристика, не е нищожен – решение № 207/ 02.10.2014 г. по гр.д.№ 2355/ 2014 г., ІІІ г.о. Недействителността на трудовия договор може да се предяви с отделен иск (вкл. инцидентен установителен), както и с довод или възражение на страните за преюдициално произнасяне по обусловен от нея трудов спор. Когато е предявен иск, съдът се произнася в диспозитива на решението, а когато в спор за друго право недействителността е въведена с довод или възражение на страните – в мотивите (решение № 650/ 17.11.2010 г. по гр.д.№ 1573/ 2009 г., III г.о., ВКС).
При разрешаването на поставените обуславящи въпроси съдът е съобразил така установената практика, поради което няма основание решението му да бъде допуснато до касационен контрол.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Разградски окръжен съд № 38 от 28.05.2018 г. по гр.д.№ 94/ 2018 г., изменено в частта за разноските с определение № 589/ 06.07.2018 г., допълнено с определение № 675/ 01.08.2018 г.
ОСЪЖДА Дневен център за пълнолетни лица с увреждания, [населено място], [улица], да заплати на адвокат Р. П., [населено място], 651,60 лв (шестстотин петдесет и един лева, шестдесет стотинки) адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗА вр. чл. 9 ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: