О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 98
гр. София, 13.02.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на единадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 362 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Т. Д. Г. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Г. Д. срещу определение № 378/06.12.2013г. по т. дело № 4396/2013г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на Т. Д. Г. срещу решение № 362 от 29.07.2013г. по гр. дело № 932/2012г. на Софийски окръжен съд, Гражданско отделение.
В частната жалба се прави оплакване за незаконосъобразност на определението, поради което се иска неговата отмяна. Релевира доводи, че след като не е проведено особено производство по реда на част 3, глава 32 от ГПК – производство по търговски спорове, то не е налице „търговско дело” по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Ответникът Т. Ц. Ц. от [населено място] не изразява становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на делото.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Съдебният състав на ВКС, ТК, Първо отделение е приел, че касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу неподлежащ на инстанционно обжалване съдебен акт – спорът е по търговско дело за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417, т. 9 ГПК въз основа на запис на заповед, представляващ абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 8 ТЗ.
Обжалваното определение на ВКС е правилно. С разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г., в сила от 21.12.2010г./ е въведен нов обективен критерий за ограничаване достъпа до касационно обжалване – не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела и до 10 000 лв. за търговски дела. В конкретния случай е обжалвано въззивно решение, с което след отмяна на първоинстанционния съдебен акт е отхвърлен предявеният от Т. Д. Г. срещу Т. Ц. Ц. иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено съществуването на вземане, за което е издадена заповед № 5763/13.12.2011г. по ч. гр. дело № 2192/2011г. на Ботевградски районен съд за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, както следва: 8 500 лв. – част от дължима сума по запис на заповед, издаден на 22.06.2011г. със законната лихва върху нея, считано от 30.08.2011г. до окончателното й плащане, сумата 180 лв. – разноски за платена държавна такса и 300 лв. – платено адвокатско възнаграждение. Делото е търговско, тъй като заявената претенция произтича от правоотношение, възникнало между страните по търговска сделка съгласно чл. 286, ал. 2 във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 8 ТЗ, предявеният иск е под определения минимален размер за касационно обжалване – 10 000 лв. и касационната жалба е подадена на 10.12.2013г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/2010г./.
Доводът на частния жалбоподател, че след като не е проведено особено производство по реда на част 3, глава 32 от ГПК – производство по търговски спорове, то не е налице „търговско дело” по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, е неоснователен. Въведеното с чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК ограничение за обжалваемост на решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. се отнася до търговски дела. По отношение на понятието„търговско дело” липсва легална дефиниция в закона. Критерият за „търговско дело” е по-широк от преценката на понятието „търговска сделка” и „търговски спор” по смисъла на чл. 365, т. 1 – т. 5 ГПК. Търговско е делото, което има за предмет не само търговски спор по смисъла на чл. 365, т. 1 – т. 5 ГПК, който подлежи на разглеждане от окръжния съд, но и спор относно вземане, произтичащо от търговска сделка по смисъла на чл. 286 ТЗ, без значение на родовата подсъдност и дали производството е по реда на общия исков процес или по глава 32 от ГПК.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение на ВКС, ТК, състав на Първо отделение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 378 от 06.12.2013г. по т. дело № 4396/2013г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.