О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 98
София, 13.02.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на първи февруари , две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №3259/2017 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от Апелативна прокуратура –Бургас , срещу решение №49 от 31.05.2017г по в.гр.дело № 123/2017г. на Бургаски апелативен съд ,в частта с което е потвърдено решение №16 от 03.02.2017г по гр.д №1016 за 2016 г на Бургаски окръжен съд , по присъдено обезщетение за неимуществени вреди до размера на сумата 15 000 лева . В тази част е уважен иск на В. Х. С. на основание чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за вреди, причинени от незаконно обвинение в престъпления по чл 321,ал.3, вр.чл. 93, т.1б.”а” НК и по чл.195 ал.1 т.4 и т.9, във вр. чл. 20 НК ,за което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда.
Касационна жалба е постъпила и от В. Х. С. срещу въззивното решение в частта ,с която се отхвърля , респ. се потвърждава отхвърлянето на иска му за обезщетение на неимуществени вреди до претендирания размер от 100 000 лева .
В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на Прокуратурата се поставя въпрос : „ следва ли при определяне на размера (в съгласие с чл. 52 ЗЗД) на дължимото (на основание чл. 2,ал.1 т.3 ЗОДОВ) обезщетение за понесени неимуществени вреди , причинени от неоснователно повдигане на обвинение за престъпление и водено досъдебно производство , по което обвинение впоследствие е постановена оправдателна присъда , да бъдат съобразени само онези обстоятелства ,по отношение на които вредите „болки „ и „страдания” са в изискуемата от законодателя (съгласно чл. 4 ЗОДОВ) каузална връзка ?” По въпроса се сочи основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , поради противоречие на въззивното решение с принципа , че на обезвреда подлежат само онези вреди ,които са пряка и непосредствена последица от настъпването на обстоятелствата по фактическите състави на ЗОДОВ. Твърди се, че въззивният не го не го съобразил изцяло и приложил съответно.Противоречието е с цитираната и приложена към изложението практика на ВКС , изразена в т.ІІ на ППВС №4/1968г и реш. № 358/2015г ІVг.о , реш. №377/2010г,ІVг.о ,реш. №532/2010г ІІІ г.о ,реш. №1108/2008г ІVг.о ,реш. №251/2015г по гр.д №812/2015 ІІІг.о. Изтъква се несъотносимост на присъденото обезщетение с критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, в конкретния случай поради завишаване, което според Прокуратурата е резултат от противоречие с практиката на ВКС по поставения въпрос.Не се конкретизира по отношение на кои обезщетени в случая вреди се оспорва съображението за наличие на причинно– следствена връзка между незаконосъобразното обвинение, воденото наказателно производство, процесуалните мерки за принуда от една страна и вредите – „болки и страдания”на ищеца от друга.Оплакването в касационната жалба е общо и то е, че същите са надценени с присъдената сума от 15 000 лева .
В изложението към жалбата на касатора В. Х. С. се доразвива съображението в неговата касационна жалба , че въззивният съд е изложил мотиви относно критериите, обуслявящи справедливо обезщетение по чл. 52 ЗЗД, т.е откроени са при решаващата дейност на съда тежестта на повдигнатите обвинения, продължителността на наказателното преследване от 3 години и седем месеца и неговия интензитет , неяснотата и несигурността , с която ищецът е живеел в личен и професионален план през това време, също и притеснението тревогата , срамът ,накърненото добро име и достойнство , уронен престиж в работата. Тъкмо поради това размерът на обезщетението от 15 000 лева се изтъква като недостатъчен и е налице противоречие с указанията по т.1 от ППВС №4/1968г. – основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по материалноправен въпрос засягащ изводите на съда , за основателност на исковата претенция.Изтъква се критерият по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, по въпроса : справедливо ли е обезщетение, определено в противоречие с иначе правилно изложени критерии за определянето му.
След преценка Върховен касационен съд , ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по двете жалби .
Не се аргументира основание по чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК по общо формулирания в изложението и на Прокуратурата на РБ правен въпрос , който е обуловил решаващата воля на съда . Каузалната връзка подлежи на изследване предвид характера и естеството на претендираните вреди. В случая тези вреди са от морално естество и негативни психически изживявания Разрешението на въпроса от въззивния съд е съобразно конкретниката по делото и не става ясно защо Прокуратурата счита, че съдът е определил вредите в противоречие с установената практика на ВКС, която е цитирана и приложена към изложението без никакъв коментар,свързан с установените и обезщетени по справедливост морални вреди по конкретното дело. Въззивният съд не е приемал и обезщетявал вреди , определени като „болки”, както се постулира във въпроса на Прокуратурата на РБ, тъй като по делото не е установено въздействие върху здравословното състояние на ищеца. Въззивният съд е посочил,че не се установява причинна връзка между действията на разследващите и получената от С. през м. август на 2010г хипертонична криза , а други вреди от подобно естество не са и претендирани .
За пълнота следва да се посочи, че отговор на въпроса дава чл. 4 ЗОДОВ и практиката на ВКС по прилагането му, с която въззивното решение е съобразено. Връзките между фактите са изтъкнати , с което е мотивиран и извода за причинно-следствена връзка. Решението е в съответствие с указанията по т.3 и т.11 от ТР №3/2005г на ОСГК.Противоречие с приложените решения от практиката на ВКС не се изтъква и не е налице. Въпросът за обхвата на вредите, подлежащи на обезщетяване като свързани с незаконно наказателно преследване и установяването им за целите на ЗОДОВ не се припокрива с въпроса за прилагането на чл. 52 ЗЗД и справедливостта като критерии при обезщетяването.Справедливостта,като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди , включва винаги конкретни факти, относими към стойността , която засегнатите блага са имали за своя притежател,именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие , а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики . Установяването на всички претендирани вреди от незаконно обвинение също включва конкретни факти и връзките между тези факти . За установяването на някои от релевантните връзки са необходими специални знания (най-често в областта на медицината) и съответно ангажиране на доказателства ,а за други следва да се направи логически обоснован извод от съда. И в двата случая изводите на съда са по фактите. По конкретното дело те са изградени по установените опитни правила, отразени в мотивите на решението съгласно установените процесуални правила , а оспорването им от касатора е бланкетно и без връзка с постановеното решение, което обжалва ,поради което не е отговорено на изискването за формулиране на правен въпрос .
В изложението на касатора С. по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК също не е отговорено на общото изискване в чл. 280 ал.1 ГПК. Не се формулира правния въпрос ,а единствено оплакване за занижен размер на обезщетението. Не се съдържа и конкретен довод кое обстоятелство от указаните в ППВС №4/1968г ,или приложените без коментар от защитата три решения на ВКС (по чл. 290 ГПК) въззивният съд е следвало да прецени по друг начин.
Не е налице основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК за допускане до касационно обжалване по въпрос справедливо ли е обезщетение , определено от съда в противоречие с иначе правилно изложени критерии за определянето му . Като правен въпрос , критерият за справедливост в чл. 52 ЗЗД и неговото прилагане при определяне на обезщетение за неимуществени вреди е намерил разрешение в ППВС № 4/1968г и множество в постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения на ВКС ( реш. № 532 ат 2010 гр.д№ 1650/2009 ІІІ г.о,реш. № 377 от 22.06.2010г гр.д №1381/2009 ІV г.о ,реш. от 06.04.2011г ,по гр д.№951/2010 ІІІ г.о , реш.№ 149 от 2011, гр.д.№574/10г ІІІ г.о.реш. № 219 от 04.06.2012г ІV г.о № 132 от 29.04.2011г на ІІІ г.о на ВКС, реш. №150 от 2013 по гр.д № 1367/2012г ІІІ г.о, Р .№ 388/2013г по гр.д №1013/2012г ІV г.о , реш. № 532/2010г по гр. д №1650/2009 г ІІІ г.о,реш. №458/2015г по гр.д №3484/2015 ІVг.о и реш. №9 /2012г по гр.д №733/2011г на ІІІ г.о и др.) . Част от тази установена практика съставляват и приложените от защитата без коментар решения №175/2016г на ІVг.о , реш. №91/ 12.04. 2017г,ІV г.о и реш. №6/08.02.2017г ІV г.о на ВКС . Справедливостта , като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти,относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател ,именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие Неимуществените вреди не са оценяеми в пари , но щом указанията в установената практика на ВКС по прилагането на чл. 52 ЗЗД са спазени от решаващия съд , удовлетворен е общественият критерии за справедливост .
В конкретния случай въззивният съд е изтъкнал изчерпателно кръга обстоятелства от значение за определяне на обезщетението по размер съгласно практиката на ВКС , както жалбоподателят сам посочва. Съответна на установена съдебна практика и конкретните обстоятелства по делото преценка не липсва в обжалвания акт . Съответно са изложени съображения за намаляване на обезщетението поради това, че част от понесените неимуществени са резултат от наложените дисциплинарни наказания на ищеца и съпътстващите ги принудителни административни мерки , които не са резултатни от обвинението. Преценени са отрицателните последици за ищеца предвид ангажираните и обсъдени доказателства,в рамките на обичайното за подобни случаи(съгл. Р №388/2013г. по гр.д №1013/2012г.ІVг.о). Справедливостта изисква аналогичните случаи да бъдат парично обезщетявани равностойно , но различните по размер обезщетения присъждани по дела за обезщетение на неимуществени вреди в сходни случаи не са самодостатъчен довод за основание по чл. 280 ал.1т.1-3 ГПК във връзка с прилагането на чл. 52 ЗЗД .
Крайният изход на делото не обуславя присъждане на разноски и за тази инстанция.
Воден от горното, Върховен касационен съд , ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №49 от 31.05.2017г по в.гр.дело № 123/2017г. на Бургаски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .