О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.98
гр. София, 13.02.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на шести февруари, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2382 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. В. Д. срещу решение №134 от 15.06.2017 г. по в.т.д.№151/2017 г. на АС Варна. С обжалваното решение, след отмяна на решение №2 от 12.01.2017 г. по т.д.№150/2016 г. на ОС Шумен е отхвърлен предявеният от С. В. Д. срещу [фирма] иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 59 204.73 лв., обезщетение за забава на плащането на дължимата му на основание чл.125, ал.3 от ТЗ равностойност на дружествен дял в размер на 265 000 лв., за периода 02.03.2013 г. – 11.05.2015 г. и е разпределена отговорността за разноските.
В жалбата са наведени доводи, че решението е неправилно, поради съществено нарушение на процесуалния закон, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържа, че общото основание за допускане на касационно обжалване е налице, поради произнасянето на въззивния съд по следните въпроси, обусловили решаващите му изводи, трети и четвърти от които, се свеждат до въпроса, доуточнен от настоящата инстанция съобразно т.1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС: Задължен ли е въззивният съд да даде указания на страните за предприемане на процесуални действия, изразяващи се в посочване на относими за делото доказателства, респективно да се произнесе по направени пред него доказателствени искания, които страните са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада, когато в отговора на въззивната жалба страната се позове на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада. 2. Допустимо ли е ответникът да въведе в процеса правоизключващо възражение за пръв пред въззивната инстанция. 3. Силата на пресъдено нещо по осъдителен иск за заплащане на определено вземане, обхваща ли и датата, на която е станало изискуемо това вземане и дали такова осъдително решение признава съществуването на вземането, определя неговия размер, както и момента на изискуемостта със сила на пресъдено нещо.
Изложени са съображения, че формулираните въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР №1/09.12.2013 г. по т.д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и в постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС.
Ответникът по касация [фирма] не заявява становище по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Първоинстанционният съд е сезиран с предявен от С. В. Д. срещу [фирма] иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 59 204.73 лв., обезщетение за забава в плащането на дължимата му на основание чл.125, ал.3 от ТЗ равностойност на дружествен дял в размер на 265 000 лв., за периода 02.03.2013 г. – 11.05.2015 г., като в изготвения от ОС Шумен доклад по делото, в доказателствена тежест на ищеца е вменено да установи изискуемост на задължението на главницата от 265 500 лв.
Срещу първоинстанционното решение, с което предявеният иск е уважен, е постъпила въззивна жалба, в която [фирма] е навело доводи за липса на забава в изпълнение на задължението му за заплащане на главницата, като в отговора на въззивната жалба, въззиваемият ищец е изложил съображения за несвоевременност на това твърдение с оглед доклада по делото, както и че е лишен от възможност да представи доказателства във връзка с изпадането на ответника в забава, като е направил искане за допускане на двама свидетели за доказване на забавата.
По направеното искане за допускане на свидетели въззивният съд не се е произнесъл, като за да постанови обжалваното решение, е приел, че задължението по чл.125, ал.3 от ТЗ не е срочно, поради което с оглед разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗЗД и при липса на доказателства за изпратена покана до ответника преди подаване на исковата молба, ответникът не е изпаднал в забава, а искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява неоснователен.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното решение следва да бъда допуснато до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса относно задължението на въззивния съд да даде указания на страните за предприемане на процесуални действия, изразяващи се в посочване на относими за делото доказателства, респективно да се произнесе по направени пред него доказателствени искания, които страните са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада, когато в отговора на въззивната жалба страната се позове на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, който въпрос, освен, че е обусловил решаващата воля на съда, е решен от въззивния съд в противоречие с дадените в т.2 от ТР №1/2013 г. по т.д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС разяснения.
Останалите формулирани от касатора въпроси не са обусловили решаващата воля на въззивния съд и по тях касационно обжалване не може да бъде допуснато – с довода за липса на забава се оспорва съществуване на претендираното право чрез отричане възникването на правопораждащия го факт, доказването, на който е в тежест на ищеца и този довод не представлява правоизключващо възражение, а въпросът за СПН на решението с оглед изискуемостта на главницата, няма отношение към решаващите мотиви на въззивния съд, възприел становище за липса на забава в изпълнение на безсрочното задължение на ответника, поради липсата на изпратена покана за изпълнение.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №134 от 15.06.2017 г. по в.т.д.№151/2017 г. на АС Варна..
УКАЗВА на С. В. Д. в едноседмичен срок от съобщението, да представят доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба, в размер на 1184.09 лв.
При неизпълнение в срок производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.