О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 98
София, 16.02.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 470/2008 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от С. о. , чрез процесуалния й представител юрк. Ваня Н. В. , срещу определение от 20.05.2008 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 –ти състав, постановено по възз. т. д. № 596/2008 г., с което се прекратява производството по делото, поради липса на предмет.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици, а именно – да се постанови решение, с което да се осъди „И” А. да заплати дължимата мораторна лихва, уговорена като кумулативна неустойка за забавено изпълнение на осн. чл. 17 от договора за периода от 26.11.2002 г. до датата на завеждане на исковата молба – 26.11.2003 г., в размер съгласно съдебно – счетоводната експертиза по делото и върху сумата на уважените от САС искове.
Ответникът по частната жалба „И” А. гр. С. е депозирал становище в законоустановения срок. Счита, че частната жалба е неоснователна и като такава следва да остане без уважение.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и като провери данните по делото, приема следното:
С обжалваното определение Софийски апелативен съд е прекратил производството по гр. д. № 596/2008 г. по отношение на претенцията за сумата от 30 269,99 лв., представляваща лихва – кумулативна неустойка по чл. 17 от приватизационния договор, тъй като липсва произнасяне по отношение на тази претенция от страна на първоинстанционния съд в обжалваното решение.
Обжалваният съдебен акт е правилен.
Производството по гр. д. № 1 539/2003 г. по описа Софийски градски съд е образувано по искова молба от С. о. срещу „И” А. гр. С.. Предявени са три обективно съединени искове по чл. 92 ЗЗД за заплащане на неустойка, както следва: за неизвършени инвестиции за периода от 01.01.2001 г до 01.02.2002 г. – неустойка в размер на 17 500 лв., т.е. в размер на 50% от договорените, но невложени инвестиции; за неподдържане на 14 работни места за периода от 15.05.2001 г. до 31.12.2001 г. – неустойка в размер на 71 736, 36 лв.; за неразкриване на 6 нови работни места за периода от 01.01.2001 г. до 31.12.2001 г. – неустойка в размер на 27 567 лв., определена като 150 % от средната работна заплата за всяко работно място или общия размер на претенциите за неустойка е 116 803,36 лв. Освен посочените суми, ищецът претендира заплащането на неустойка за забавено плащане в размер на 0,1% дневно на основание чл. 17 от приватизационния договор за покупко-продажба от 17.12.1998 г. за периода от 26.11.2002 г. до датата на завеждане на исковата молба (26.11.2003 г.), без да уточнява размера, който не е включен в общата цена на исковете.
С протоколно определение от 27.02.2004 г. съдът е назначил съдебно – счетоводна експертиза, която да посочи размера на дължимите неустойки. От приложеното по делото заключение е видно, че вещото лице е определило размера на неустойката както следва: за неподдържането на 14 работни места – 39 259,50 лв.; за неразкриването на 6 работни места – 26 172 лв. В хода на производството ищецът е уточнил размера на претендираната лихва – кумулативна неустойка (30 269,99 лв.), с искане да се допусне допълнителна задача към вещото лице, което да даде заключение относно размера на договорната лихва. По задача втора вещото лице е изчислило размера на договорната лихва (кумулативна неустойка) по чл. 17 от договора, върху сумите на претендираните неустойки общо в размер на 116 803 лв. за периода от 26.11.2002 г. до 26.11.2003 г. – в размер на 42 633,23 лв.
С решение от 28.03.2005 г. Софийски градски съд, ТК, VІ-2 състав е отхвърлил изцяло обективно съединените искове за неустойки в размер общо на сумата 116 803,36 лв., която включва: 17 500 лв. – за неизвършване на инвестиции; 71 736,36 лв. – за неизпълнение на задължението за поддържане на 14 работни места и 27 567 лв. – за неоткриване на 6 бр. нови работни места. Липсва произнасяне относно претенцията за ищеца за заплащането на мораторна неустойка по чл. 17 от договора за забавено плащане на посочените неустойки в уточния от ищеца размер – 30 269,99 лв. Въпреки предоставената му от закона възможност, ищецът не е поискал допълване на решението по реда на чл. 193 от действуващия към него момент ГПК (отм.), а е обжалвал така постановеното решение пред Софийски апелативен съд.
С решение № 292/29.03.2007 г. САС е отменил частично първоинстанционното отхвърлително решение и е осъдил ответника да заплати неустойка в размер на 17 500 лв. за неизпълнение на задължението за инвестиции, 39 259,50 лв. за неподдържане на 14 раб. места и 26 172 лв. за неоткриване на 6 нови раб. места, като е оставил в сила първоинстанционното решение в останалата му част. В осъдителната част въззивното решение е обжалвано от „И” А. гр. С.. Срещу същото е депозирана и касационна жалба от С. о. , с искане ВКС да се произнесе по искането й за присъждане на дължимата „лихва – кумулативна неустойка” по чл. 17 от договора, тъй като въззивният съд не се е произнесъл по тази й претенция. С решение № 114/14.03.2008 г. на Върховния касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение е отменено въззивното решение само в частта, с която е оставено в сила решението от 28.03.2005 г. по т. д. № 1 539/2003 г. на Софийски градски съд относно претендираните от касатора (жалбоподател в настоящото производство) обективно съединени искове за „лихва – кумулативна неустойка по чл. 17 от договора” за периода 26.11.2002 г. – 26.11.2003 г. и връща делото на САС за ново разглеждане на делото от друг състав в тази част. Както беше посочено обаче, оставеното в сила първоинстанционно решение в отхвърлителната му част не съдържа произнасяне по иска за мораторна неустойка.
Предвид дадените указания от ВКС, въззивният съд е образувал възз. т. дело № 596/2008 г., което е прекратил с обжалваното в настоящото производство определение. Правилно съдът е приел, че липсва предмет на въззивното производство, тъй като СГС не е разгледал и не се е произнесъл по искането на С. о. за заплащането на „лихва – кумулативна неустойка по чл. 17 от договора” за периода 26.11.2002 г. – 26.11.2003 г. върху претендираните главници. Първоинстанционното решение е непълно, защото съдът не се е произнесъл по целия спорен предмет, т. е. липсва формирана воля на СГС относно част от спорното право. В този случай, с разпоредбата на чл. 193 от ГПК (отм.) законодателят е предвидил възможност страната до поиска допълване на съдебното решение, което не е сторено Липсата на произнасяне от първоинстанционния съд по тази претенция на ищеца е пречка да бъде упражнен контрол от въззивната инстанция, поради липса предмет на обжалване, тъй като обжалваното решение на СГС не съдържа описаната в решението на ВКС отхвърлителна част.
Постановеното в този смисъл определение на САС е правилно и следва да бъде потвърдено, поради което съставът на Търговска колегия при Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 20.05.2008 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 –ти състав, постановено по възз. т. д. № 596/2008 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: