O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 98
София, 02.03.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 74 /2012 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх.Nо 60368/29.06.2011 година на Й. И. Х. от [населено място] чрез адв. Д. М. -САК срещу Решение от 16. 05. 2011 година, постановено по гр.възз.д. Nо 14 738 /2010 година на Софийския градски съд , В ЧАСТТА , с което, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК / отм./ е оставено в сила Решение Nо I-043/19.07.2010 г. по гр. д. Nо 20 725/2003 г. на РС-София, по отхвърлените положителни установителни искове по чл. 97 ал.1 ГПК/ отм./ , с които е искала да установи , че е собственик на недвижим имот- западна реална част , с площ от 202 кв.м. от имот пл. Nо *, кад.л. 540 по КП от 1993 година на [населено място],[жк], а по РП от 1997 година представляващ УПИ *, на основание земеделска реституция.
За да отхвърли исковете за собственост , решаващият съд е приел, че не е доказана идентичността на имота, собственост на ищцата- пл. Nо * и този , реална част от които се претендира- пл. Nо *, а по исковете за собственост ищецът дължи пълно главно доказване на фактите.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
С изложение по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК са формулирани материално правни въпроси касаещи възможността да се придобие на основание давност идеална част от недвижим имот, за допустимостта да се издаде констативен нотариален акт за приодобиване правото на собственост по давност при забраната на чл.10 ал.1 и чл. 13 , изр. второ ЗСПЗЗ и относно предназначението на двата регистъра по чл. 16 ЗСПЗЗ,като се поддържа, че са от значение за бъдещото точно прилагане на закона и за развитие на парвото.
По делото в срока по чл.287 ал.1 ГПК са подадени писмен отговор от ответника по касация С. И. и [фирма] – главно встъпило лице, с които се оспорва основателността на въведените основания за отмяна на въззивното решение.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално недопустима , поради цената на заявените искове под 5 000 лв.
По делото на – л. 5 производство районен съд е представено удостоверение изх. Nо 17-1300-1067/29.03.2003 година сочещо данъчна оценка на спорните 202 кв.м. от 4 136.96 лв., на базата на която оценка , цената на иска , определена според действащите правила на ГПК към предявяване на исковете -08.10.2002 , а именно чл. 55 б.”б” ГПК / отм./ 1035.60 лв.
При посочените данни и законови разпоредби, обосноваващи извод за цена на заявените съответно искове по чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ са с цена на иска под минимално определения в чл.280 ал.2 ГПК размер от 5000 лв. касационната жалба се явява недопустима и на основание разпоредбата на чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, при условията на иззета компетентност, настоящият състав намира , че касационното производство следва да бъде прекратено поради недопустимост на обжалване на въззивното решение, а подадената касационна жалба , се върне на касатора.
По изложените съображения и на основание чл. 280 ал.2 ГПК във вр. с чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА касационното производство, образувано по касационната жалба вх.Nо 60368/29.06.2011 година на Й. И. Х. от [населено място] чрез адв. Д. М. -САК срещу Решение от 16. 05. 2011 година, постановено по гр.възз.д. Nо 14 738 /2010 година на Софийския градски съд , В ЧАСТТА , с което, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК / отм./ е оставено в сила Решение Nо I-043/19.07.2010 г. по гр. д. Nо 20 725/2003 г. на РС-София, по отхвърлените положителни установителни искове по чл.97 ал.1 ГПК /отм./, с които е искала да установи , че е собственик на недвижим имот- западна реална част , с площ от 202 кв.м. от имот пл. Nо * , кад.л. 540 по КП от 1993 година на [населено място],[жк], а по РП от 1997 година представляващ УПИ X.*, на основание земеделска реституция.
ВРЪЩА касационната жалба вх.Nо 60368/29.06.2011 година на Й. И. Х. от [населено място] като процесуално недопустима, на основание чл. 280 ал.2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС , в седмичен срок от съобщението до страните- касатори, по реда на чл. 274 ал.2 ГПК.
На основание чл. 7 ал.2 ГПК на страната , имаща право на жалба да се изпрати препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :