3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 98
София, 23.04.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 3270/2018 година.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по подадена от В. Е. П. и С. Е. Ц., чрез адв. К. И. Б., частна касационна жалба против определение от 15. 01. 2018 г. по в. ч. гр. д. № 13/2018 г. на ОС – Монтана, с което е обезсилено определение от 25. 09. 2017 г. по гр. д. № 70518/2014 г. на РС – Монтана и е оставена без разглеждане, като просрочена, подадената от В. Е. П. и С. Е. Ц. молба по чл. 250 ГПК за допълване на решение от 07. 12. 2016 г. по гр. д. № 70518/2014 г. на РС – Монтана чрез постановяване на диспозитив за отмяна, на осн. чл. 537, ал. 2 ГПК, на нотариален акт № 98 от 24. 01. 2012 г., том I, рег. № 616, дело № 19/2012 г. по описа на нотариус А. П..
Поддържа се наличие на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Иска се отмяна на определението и допълване на първоинстанционното решение с постановяване на диспозитив по чл. 537, ал. 2 ГПК.
Ответникът по жалба А. А. А., чрез адв. Г. Ц., изразява становище за липса на основания за допускане до касационно обжалване на атакуваното определение и законосъобразност на същото.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Частната касационна жалба е допустима.
Атакуваното с нея определение следва да се допусне до касационно обжалване за проверка на допустимостта му, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК и разясненията, дадени с точка 1 на ТР № 1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС.
При преценка допустимостта на определението настоящият състав съобрази следното:
Исковото производство е имало за предмет предявени от С. Е. Ц. и В. Е. П. против А. А. А. искове с правни основания чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване владението върху следните недвижими имоти: 1/. новообразуван имот № 20.528 по плана на новообразуваните имоти на местността „П.“, землището на [населено място], ЕКАТТЕ …., [община], одобрен със заповед № 30/07. 02. 2006 г. и изменен със заповед № 196/4. 10. 2007 г. на областния управител на област Монтана, с площ от 500,7 кв.м., категория на земята – четвърта, при граници: имот № …., имот № …. и имот № ….; 2/. новообразуван имот № …. по плана на новообразуваните имоти на местността „П.“, землището на [населено място], ЕКАТТЕ …., [община], одобрен със заповед № 30/07. 02. 2006 г. и изменен със заповед № 196/4. 10. 2007 г. на областния управител на област Монтана, с площ от 500 кв.м., категория на земята – четвърта, при граници: имот № …., имот № …. и имот № …. За описаните имоти ответникът по иска А. А. А. е бил признат за собственик по давност с нотариален акт № …. от …. г., том …., рег. № …., дело № …. г. по описа на нотариус А. П..
С постановеното по делото решение (решение от 7. 12. 2016 г. по гр. д. № 70518/2014 г. на РС – Монтана) ищцата В. П. е била призната за собственик на имота, описан по-горе в т. 2, а ищцата С. Ц. била призната за собственик на имота, описан по-горе в т. 1, като ответникът А. А. бил осъден, на осн. чл. 108 ЗС, да предаде на всяка от ищците владението върху собствения й имот. Въпреки извода на съда, че А. А. не е собственик по давност на процесните два имота, описани в издадения в негова полза по обстоятелствена проверка нотариален акт № …. от …. г., том …, рег. № …., дело № …. г. по описа на нотариус А. П., както и че същите са собственост на ищците, с постановеното решение не е приложена нормата на чл. 537, ал. 2 ГПК и не е отменен констативният нотариален акт.
С молба вх. № 15268/21. 07. 2017 г. ищците В. П. и С. Ц. са поискали постановяване на решение, с което да се отмени, на осн. чл. 537, ал. 2 ГПК, издаденият в полза на ответника нотариален акт, с който същият е признат за собственик по давност на имотите, предмет на уважения иск по чл. 108 ЗС.
Макар молителите да са поискали допълване на постановеното решение по реда на чл. 250 ГПК, искането им следва да се квалифицира като такова за допускане поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 247 ГПК. Това е така, защото посоченият от молителите порок на решението, за отстраняването на който е подадена молбата, се състои в несъответствие между волята на съда, изразена в мотивите към решението и тази обективирана в самото решение (диспозитива), а неотразяването в диспозитива на част от формираната в мотивите воля представлява очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК. По-конкретно, в мотивите е прието, че ищците са собственици на процесните имоти и ответникът не ги е придобил по давност, каквото право е удостоверено с издадения в негова полза нотариален акт № …. от …. г., том …., рег. № …., дело № …. г., но така формираната воля не е обективирана в решението – липсва диспозитив за отмяна, на осн. чл. 537, ал. 2 ГПК, на посочения нотариален акт.
Първата инстанция е разгледала направеното искане като такова по чл. 250 ГПК, приела е същото за неоснователно, тъй като не е налице непълнота на влязлото в сила първоинстанционно решение, и се е произнесла с определение.
Въззивната инстанция също е приела, че искането е по чл. 250 ГПК, за допълване на решението, счела е същото за недопустимо, тъй като е направено след изтичане на преклузивния срок по чл. 250, ал. 1 ГПК, обезсилила е първоинстанционното определение и е оставила без разглеждане, като просрочена, молбата за допълване.
Съдебен акт, съдържащ произнасяне по незаявено искане, се явява процесуално недопустим. Поради това обжалваното въззивно определение, с което е обезсилено първоинстанционното определение и е оставена без разглеждане, като просрочена, молба по чл. 250 ГПК, следва да бъде обезсилено, а делото върнато на районния съд за разглеждане и произнасяне по направеното от С. Ц. и В. П. искане по чл. 247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното първоинстанционно решение, при съобразяване с нормата на чл. 247, ал. 4 ГПК, според която актът, с който съдът се произнася по молбата за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в постановено решение, е решение, а не определение.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 15. 01. 2018 г. по в. ч. гр. д. № 13/2018 г. на ОС – Монтана.
ОБЕЗСИЛВА определение от 15. 01. 2018 г. по в. ч. гр. д. № 13/2018 г. на ОС – Монтана, с което е обезсилено определение от 25. 09. 2017 г. по гр. д. № 70518/2014 г. на РС – Монтана и е оставена без разглеждане, като просрочена, подадената от С. Е. Ц. и В. Е. П. молба за допълване, на осн. чл. 250 ГПК, на решение от 07. 12. 2016 г. по гр. д. № 70518/2014 г. на РС – Монтана И ВРЪЩА делото на РС – Монтана за разглеждане и произнасяне по искането на С. Е. Ц. и В. Е. П. по чл. 247 ГПК за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в решение от 07. 12. 2016 г. по гр. д. № 70518/2014 г. на РС – Монтана.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: