6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 98
гр. София, 24.02.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 32 по описа за 2017г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 във връзка с чл. 248 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. Д. Д. и Д. Д. Д., двамата от [населено място], приподписана от адв. Н. Б., срещу определение № 3089 от 14.09.2016г. по ч. гр. дело № 2641/2016г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав. С въззивния съдебен акт е оставена без уважение частната жалба на Д. Д. Д. и Д. Д. Д. срещу определение № 1092 от 25.02.2016г. по т. дело № 2262/2008г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-9 състав, с което е оставено без уважение искането на Д. Д. Д. и Д. Д. Д. за присъждане на направените разноски в размер по 6 450 лв. за всеки – адвокатско възнаграждение по т. дело № 2262/2008г. на СГС, прекратено с определение от 07.12.2015г. по отношение на тях във връзка с оттегляне на иска по реда на чл. 232 ГПК.
Частните жалбоподатели правят оплакване за неправилност на определението на въззивната инстанция поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и постановяването му при неправилно установена фактическа обстановка и нарушение на чл. 78, ал. 4 във връзка с ал. 2 ГПК. Релевират доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси в противоречие с постоянната практика на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. От кой момент /фаза на развитие на исковото производство/ сторените от ответника разноски за организиране на защитата му, могат да бъдат възложени на ищеца?
2. Следва ли ответникът да сочи доказателства, които установяват, че реално направени разноски за защита не са сторени преждевременно?
3. При предявяване на обективно съединени искове с обща искова молба, изпращането й за становище на ответника и последващо разделяне на производството, в кое производство следва да бъдат претендирани сторените към момента на получаване на исковата молба от ответника разноски? От значение ли е дали датата на получаване на исковата молба е преди или след датата на постановеното от съда разделяне на производството и в тежест на ответника ли е да следи за постановеното разделяне?
4. В случай, че ответникът е сторил разноски преди да му е известно разделянето на производството и е приел тези разноски като размер в съответствие със сложността на производството по първоначално предявения иск и размера на цената на иска, означава ли това, че ответникът ще понесе тежестта на тези разноски въпреки неоснователно предявения иск? – според частните жалбоподатели този въпрос е обусловен от обстоятелството, че оттеглянето на иска е извършено от ищеца едва след влизане в сила на съдебно решение по обуславящото производство, в което е прието за установено, че искът е неоснователен по отношение тези двама ответници.
5. Частните жалбоподатели поддържат и основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като същото е постановено в противоречие с постоянната практика на ВКС, съгласно която основанието за претендиране на разноски по реда на чл. 78, ал. 4 ГПК е прекратяването на самото производство срещу ответник, който е направил разноски за организиране на защитата си – Определение № 202/27.06.2016 г. по гр. д. № 5172/2015 г. на ВКС, III г. о., Определение № 63/01.03.2016 г. по т. д. № 662/2016 г. на ВКС, II т. о., Определение № 61/23.02.2016 г. по гр. д. № 2865/2015 г. на ВКС, IV г. о., Определение № 31/15.02.2016 г. по ч. гр. д. № 5316/2015 г. на ВКС, II г. о., Определение № 64/14.03.2016 г. по гр. д. № 2376/2015 г. на ВКС, I г. о., Определение № 281/17.10.2016 г. по ч. гр. д. № 3535/2016 г. на ВКС, I г. о.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез адв. Г. Т. оспорва частната касационна жалба и релевира възражение за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, тъй като частните жалбоподатели не са обосновали наличието на материалноправен и процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а цитираните от тях определения разглеждат различна от настоящата фактическа обстановка. Поддържа и евентуално становище за правилност на обжалваното определение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирани страни в определения по чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди определението на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата на частните жалбоподатели /ответници в първоинстанционното производство/ за присъждане на разноски по чл. 248 ГПК, въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 4 ГПК за присъждане на разноски, като е изложил следните аргументи: 1/ независимо, че между страните е бил налице правен спор с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1 и 2 ЗМГО, във връзка с който е приключило т. дело № 1806/2008г. на СГС, ТО, VІ-2 състав, съдебното производство по т. дело № 2262/2008г. на СГС, ТО, VІ-9 състав по исковете с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО е самостоятелно; 2/ фазата, на която се намира производството по исковете по чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО, изключва възможността ответниците да са направили разноски по т. дело № 2262/2008г. на СГС, ТО, VІ-9 състав, защото с определение от 15.12.2008г. по същото дело производството е било спряно до приключване с влязло в сила решение на производството по т. д. № 1806/2008г. на СГС, ТО, VІ-2 състав, впоследствие с определение от 05.11.2015г. производството по делото е било възобновено, като на ищеца са дадени указания за отстраняване на нередовности на исковата молба, на ответниците не е връчен препис от исковата молба с доказателствата и с молба вх. № 150028/03.12.2015г. ищецът е оттеглил исковете срещу Д. Д. Д. и Д. Д. Д..
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1– т. 3 ГПК. Преценката за наличие на някоя от предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК се извършва въз основа на изложените от частните жалбоподатели доводи.
Посочените от частните жалбоподатели правни въпроси не са решени в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в Определение № 289/12.05.2011 г. по ч. гр. д. № 255/2011 г. на ВКС, ГК, IV г. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Съгласно постоянната практика на ВКС ответникът има право на разноски при прекратяване на производството по делото. Връчването на препис от исковата молба има значение за присъждане на направените разноски при прекратяване на производството по делото преди насрочване и провеждане на открито съдебно заседание, ако ответникът е направил разноски, за да подаде отговор, респективно да направи доказателствени искания, едва след което ищецът е оттеглил иска. В този случай е без значение дали по делото е проведено първо съдебно заседание. Задължение на ответника е да изчерпи възраженията си с отговора на исковата молба, предвид предвидените в ГПК преклузии, и ако за тези процесуални действия е ползвал адвокатска помощ, направените във връзка с нея разноски следва да бъдат присъдени на ответника при прекратяване на производството. В този случай е необходимо разходите да са направени след получаване на препис от исковата молба с указанията по чл. 131 ГПК за подаване на отговор и ангажиране на доказателства и преди ответникът да е уведомен за прекратяване на производството. В настоящия случай са налице данни, че само ответникът [фирма], [населено място] е подал отговор на исковата молба преди разделяне на производството по исковете по чл. 76, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗМГО, но не и ответниците Д. Д. Д. и Д. Д. Д. /по т. д. № 1806/2008г. на СГС, ТО, VІ-2 състав/. Ответниците – физически лица не са предприели действия във връзка със защитата по иска по чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО и след разделяне на производството /по т. дело № 2262/2008г. на СГС, ТО, VІ-9 състав/. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивният съд не се е отклонил от постоянната практика на ВКС, като е приел, че не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 4 ГПК за присъждане на разноски, предвид фазата, на която се намира производството по исковете по чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО, изключваща възможността ответниците да са направили разноски по т. дело № 2262/2008г. на СГС, ТО, VІ-9 състав. Този извод съответства на фактическата обстановка по делото, предвид липсата на данни за връчване на препис от исковата молба преди или след разделяне на производството по исковете, както и липсата на извършени процесуални действия от ответниците преди прекратяване на производството по т. дело № 2262/2008г. на СГС, ТО, VІ-9 състав.
Цитираните от частните жалбоподатели определения не установяват наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като се отнасят до друга фактическа обстановка: Определение № 202/27.06.2016 г. по гр. д. № 5172/2015 г. на ВКС, III г. о. – присъденото на Министъра на правосъдието юрисконсултско възнаграждение във връзка с прекратяване на производството е поради участието му в производството чрез юрисконсулт и изразяване на становище по жалбата; Определение № 63/01.03.2016 г. по т.д.№ 662/2016 г. на ВКС, II т. о. – по предявения иск по чл. 47 ЗМТА има подаден отговор от ответника, след което производството е прекратено поради неспазване на предвидения в закона срок за предявяване на иска; Определение № 31/15.02.2016 г. по ч. гр. д. № 5316/2015 г. на ВКС, II г. о. – в първоинстанционното, въззивното и касационното производства по делото са извършени от ответниците съдопроизводствени действия; Определение № 61/23.02.2016 г. по гр. д. № 2865/2015 г. на ВКС, IV г. о. и Определение № 64/14.03.2016 г. по гр. д. № 2376/2015 г. на ВКС, I г. о. – присъдените разноски на основание чл. 78, ал. 4 ГПК са в хипотезата на допуснато касационно обжалване на въззивните решения, след което решенията са обезсилени и производствата прекратени поради отказ от предявените искове, като ответниците са извършвали съдопроизводствени действия за защита по предявените искове; Определение № 281/17.10.2016 г. по ч. гр. д. № 3535/2016 г. на ВКС, I г. о. – исковата молба е била връчена на ответниците и те са подали отговор, изготвен от упълномощен от тях адвокат.
Д. на частните жалбоподатели за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалвания въззивен съдебен акт, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По релевантните за спора процесуалноправни въпроси е формирана постоянна практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна.
Предвид липса на твърдените от частните жалбоподатели предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, не следва да бъде допуснато касационно обжалване на определението на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на частните жалбоподатели за настоящото производство не се дължат. Разноски на ответника по частната касационна жалба не се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени за настоящото производство.
Водим от горното, ВКС на РБ, ТК, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3089 от 14.09.2016г. по ч. гр. дело № 2641/2016г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.