О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 98
София,25.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 2747/2013 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ПТК „Ж.”, [населено място], общ.Д. срещу въззивно решение № 330 от 28.11.2012 г. по в.т.д.№ 387/2012 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 90 от 10.04.2012 г. по т.д.№ 347/2011 г. на Окръжен съд- Добрич в частта за уважаване на предявения срещу касатора от [фирма], [населено място] иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за сумата 105 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.10.2011 г. до окончателното й изплащане.
В касационната жалба са въведени доводи, че обжалваното решение е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, а допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] оспорва допустимостта на касационното обжалване в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК. Претендира разноски по делото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Производството по делото е образувано по иск срещу касатора за връщане на авансово внесена в касата му сума в размер на 105 000 лв. с ПКО от 30.09.2010 г., получена на отпаднало основание от кооперацията с оглед на едностранното разваляне от страна на ищеца на сключения договор от същата дата за продажба на маслодаен слънчоглед.
В отговора по чл.131 ГПК ответната кооперация, сега касатор е оспорила истинността на ПКО в частта досежно положения от председателя й подпис за получател. В допълнителния писмен отговор наред с първоначално поисканата графологична експертиза е поискано допускане на гласни доказателства относно обстоятелството, че за върнатите на лицето, подписало от името на ищцовото Е. 105 000 лв. последният е върнал обратно издадения му приходен документ и че същият е бил унищожен. Ответната кооперация поддържала защитната теза, че парите действително са внесени в касата й на посочената дата, но на документа се е подписала касиерка, а не председателя й и че представеният от ищеца ПКО не е автентичен и е извършена кражба на подписа му, тъй като истинският ПКО е бил унищожен след връщане на парите.
Според заключението на изслушаната по делото съдебно-графологична експертиза в.л.графолог, подписът върху оспорения приходен-касов ордер е положен от председателя на кооперацията.
Първоинстанционният съд уважил иска, без да обсъжда гласните доказателства, събрани по искане на ответника поради забраната на чл.164, ал.1, т.4 за установяване погасяването на парични задължения с други доказателства освен писмени.
Въззивният съд след преценка на събраните доказателства, вкл. заключението на изслушаната пред него повторна графологична експертиза, потвърдила, че положеният върху ордера документ принадлежи на председателя на кооперацията приел за доказано извършеното от ищцовото дружество плащане по процесния ПКО, а въпросът дали счетоводството му е редовно водено, вкл. и относно произхода на средствата е счетен за ирелевантен към изхода на спора. Възражението за връщане на процесната сума е счетено за неоснователно по съображения, изведени от чл.109 ЗЗД, създаващ оборимата презумпция, че когато дълговият документ е в държане на длъжника, той е погасил вземането, освен ако не се докаже, че документът не е върнат доброволно. Съдът приел, че длъжникът не може да се позове на презумптативното процесуално право по чл.109 ЗЗД, тъй като документът, удостоверяващ плащането на процесната сума и респ.задължението за нейното връщане се намира в държане на ищеца-кредитор, а същият е представен в оригинал и е автентичен, Като се позовал на правото на длъжника по чл.77, ал.1 ЗЗД да изиска разписка, респ. да откаже изпълнение до издаване на такава е заключено, че такова поведение не е установено от ответната кооперация.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че по отношение на въпросите 1./ Допустими ли са свидетелски показания за установяване факта на връщане на документа, установяващ пораждането на дълга, съответно поставя ли се в действие презумпцията по чл.109 ЗЗД при положение, че след връщането на документа длъжникът го е унищожил и 2./ Приложима ли е разпоредбата на чл.165, ал.1 ГПК в хипотезата, когато погасяването на парично задължение е удостоверено с връщане на документа, който го поражда по реда на чл.109 ЗЗД, но страната е изгубила владението върху него е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Така поставените въпроси нямат обуславящ характер за изхода на делото с оглед приетото от съда, че оригиналният документ, удостоверяващ плащане към длъжника се държи от кредитора, което изключва приложението на чл.109 ЗЗД, а въпросите са поставени именно във връзка с установеното с тази норма презумптативното процесуално право.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за достъп на въззивното решение до касация.
При този изход на делото на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 8333 лв. – адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие от 06.03.2013 г.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 330 от 28.11.2012 г. по в.т.д.№ 387/2012 г. на Варненския апелативен съд.
ОСЪЖДА ПТК „Ж.”, [населено място], общ.Д. да заплати на [фирма], [населено място] разноски по делото в размер на 8 333 /осем хиляди, триста тридесет и три/лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: