2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 98
София 26.01.2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети ноември, две хиляди и десета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 885/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Й. Ч.,[населено място], подадена от пълномощника му адвокат С. И., срещу въззивно решение от 09.03.2010 г. по гр. дело №29/2010 г. на Ш. окръжен съд, с което е потвърдено решение №687 от 04.12.2009 г. по гр.дело №2563/2009 г. на Ш. районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касатора срещу [фирма],[населено място], искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1, т.2 и т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване на щата е законно, тъй като към момента на изтичане на срока на предизвестието /15.05.2009 г./ вече е действало новото щатно разписание, считано от 10.05.2009 г.
Ответникът по касационната жалба [фирма],[населено място], оспорва жалбата.
Жалбоподателката е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправни въпроси, отнасящи се до това към кой момент трябва да се преценява законността на уволнението, когато трудовият договор е прекратен с предизвестие – към момента на връчване на предизвестието или към момента на изтичане на срока на същото, които са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение да точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Представени са съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение от 09.03.2010 г. по гр. дело №29/2010 г. на Ш. окръжен съд. Повдигнатите от касатора въпроси са правнорелевантни, тъй като обуславят крайното решение. Те обаче не са решавани противоречиво от съдилищата и не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По тях има трайно установена съдебна практика, включително и задължителна такава – решение №337 от 30.04.2010 г. по гр. дело №1188/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК. Според нея когато към момента на връчване на предизвестието липсва елемент от фактическия състав на основанието за уволнение, който е настъпил по-късно до изтичане на срока на предизвестието, следва да се приеме, че недостатъкът се санира, по аналогия от чл. 74, ал. 6 КТ. Както при тежкия порок на недействителност на трудовия договор, за която съдът следи и служебно, отпадането или отстраняването на недостатъка е пречка за обявяване на недействителността, така на по-силно основание при допълване на фактическия състав преди да настъпят последиците от отправеното предизвестие – прекратяването на трудовото правоотношение, това обстоятелство не трябва да се елиминира, а следва да се вземе предвид при преценката на законността на уволнението.
В. това е съобразено от въззивния съд при постановяването на обжалваното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 09.03.2010 г. по гр. дело №29/2010 г. на Ш. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.