О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 98
София, 26.02.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 7446/2013 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от К. Х. А., Ш. Х. А., Ш. Х. Б., С. Х. Б., Х. Х. Ш. и С. Х. Х., чрез техния пълномошник адв. И. А., против определение № 908 от 04.09.2013 г. по в.гр.д. № 268/2013 г. на Смолянския окръжен съд. В жалбата са наведени доводи за неправилност на определението и се иска неговата отмяна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното определение е прекратено производството по гр.д. № 268/2013 г. по описа на Смолянския окръжен съд, на основание чл. 224, ал.2 ГПК, поради разрешаване на спора с влязло в сила решение по в.гр.д. № 526/2011 г. по описа на същия съд. Производството по делото е било образувано по молба вх.№ 778 от 10.05.2013 г., подадена от адв. И. А. като пълномощник на К. А., Ш. А., Ш. Б., С. Б., Х. Ш. и С. Х., за “продължаване разглеждане на делото в останалата част относно претенциите по сметки, включително и заявените от наследниците на С. Б., по която са присъдени суми”.
От данните по делото се установява следното:
Жалбоподателите по настоящото дело са наследници на Х. Ю. Б., поч. на 17.04.2005 г. Същият е бил ответник по гр.д. № 191/1998 г. по описа на Районен съд- Мадан, образувано по иск за делба на 5 недвижими имота, останали в наследство от Ю. Х. Б.. След влизане в сила на решението по допускане на делбата, с молба от 01.04.2005 г./ л. 281-282 от гр.д. № 191/98 г./ ответникът Х. Ю. Б. е предявил по реда на чл. 286 ГПК претенция по сметки, както следва: за сумата 16 500 лв. , представляваща извършени от него разходи за подобрения, изразяващи се в прокарване на шосе до имотите, включително разкопаване, подравняване, заплащане на багер, трактор и камион; прочистване на имотите чрез изсичане на храсти; подравняване на имота; направа на каменна зидария; полагане на маркуч за водоснабдяване; превозване на пръст за заравняване; заравняване на имотите; за сумата 16 200 лв., представляваща стойността на направени в имотите паянтова стопанска сграда, едноетажна вилна сграда, двуетажна вилна сграда и два водоема от бетон.
Между същите страни е било образувано и гр.д. № 246/2003 г. по описа на Районен съд Мадан, което има за предмет делба на други недвижими имоти. След влизане в сила на решението за допускане на делбата, с молба от 17.02.2006 г. съделителите К. Х. А., Ш. А., Ш. Б., С. Б., Х. Ш. и С. Х., са предявили претенции по сметки за сумата 5 500 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи.
С определение от 22.10.2007 г. по гр.д. № 246/03 г. съдът е постановил обединяване на двете дела за разглеждане в едно производство и постановяване на общо решение, като производството се движи под № 191/ 1998 г. на Районен съд- Мадан.
С определение № 133 от 12.01.2009 г. по гр.д. № 191/98 г. съдът е одобрил постигната между съделителите спогодба за извършване на делбата на допуснатите до делба по гр.д. № 191/98 г. и 246/03 г. недвижими имоти, и е прекратил производството по делото. С определение от 24.03.2009 г. по в.ч.гр.д. № 89/09 г. на Смолянския окръжен съд това определение е отменено в частта, с която е било прекратено производството по претенцията по сметки, заявена от Х. Ю. Б. с молбата от 01.04.2005 г. и в тази част делото е върнато за разглеждане от първоинстанционния съд.
С молба, представена в съдебно заседание на от 24.03.2010 г., съделителите К. Х. А., Ш. А., Ш. Б., С. Б., Х. Ш. и С. Х. са направили отказ от предявения иск за подобрения в частта относно двете масивни вилни сгради и в тази част производството по делото е прекратено. По този начин производството е останало висящо за подобренията по раздел І и раздел ІІ, т.1 и 4.
С решение № 62 от 10.06.2010 г. по гр.д. № 191/98 г. съдът е осъдил К. А., Ш. А., Ш. Б., С. Б., Х. Ш. и С. Х. да заплатят на останалите съделители сумата 249.20 лв., като за разликата до 17 200 лв. претенцията на ищците за подобрения е била отхвърлена. Производството по делото по претенцията по чл. 286 ГПК/ отм./ на К. А., Ш. А., Ш. Б., С. Б., Х. Ш. и С. Х. е било прекратено, като в мотивите съдът е приел, че същата е била заявена на 05.06.2006 г., т.е. след срока по чл. 286 ГПК/ отм./.
Жалбоподателите К. А., Ш. А., Ш. Б., С. Б., Х. Ш. и С. Х. са подали въззивна жалба против първоинстанционното решение. Едно от наведените в нея оплаквания е за това, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по претенциите им по сметки.
С определение № 70 от 20.04.2011 г. по в.гр.д. № 579/2010 г. на Смолянския окръжен съд е отменено решение № 62 от 10.06.2010 г. по гр.д. № 191/98 г. на Районен съд- Мадан в частта му, имаща характер на определение, с която е прекратено производството по делото по чл. 286 ГПК/ отм./, в тази част делото е върнато за разглеждане на първоинстанционния съд и е разпоредено след произнасяне по претенцията по сметки същото да се върне на въззивния съд за разглеждане на въззивната жалба в останалата й част.
С решение № 93 от 07.10.2011 г. районният съд е осъдил И. Ш. Х. и други съделители да заплятат на на К. А., Ш. А., Ш. Б., С. Б., Х. Ш. и С. Х. сумата 3 432 лв., представляваща пропуснати ползи от добив на картофи и сено. Видно от мотивите на решението, съдът е приел, че дължи произнасяне по молбата на К. А. и др. от 05.06.2006 г., която има за предмет парична претенция за пропуснати ползи в размер на 5 540 лв. Съдът е приел, че не дължи произнасяне по молбата на Х. Б. от 01.04.2005 г., тъй като въззивният съд не е дал указания за това.
Производството по в.гр.д. № 526/2011 г. по описа на Окръжен съд- Смолян е образувано по въззивна жалба, подадена от К. А., Ш. А., Ш. Б., С. Б., Х. Ш. и С. Х. и по въззивна жалба на Б. С. Б. против решение № 93 от 07.10.2011 г. по в.гр.д. № 191/908 г. С постановеното по него решение № 217 от 18.06.2012 г. въззивният съд е отменил решение № 93 от 07.10.2011 г. в частта, с която заявената от К. А., Ш. А., Ш. Б., С. Б., Х. Ш. претенция за пропуснати ползи от добив на картофи и сено е била уважена за разликата над 686.40 лв. до 3 432 лв. и в отменената част е постановил решение по същество, с което е отхвърлил иска. Потвърдил е първоинстанционното решение в останалата му част.
След проследяване на извършените от страните и от съда съдопроизводствени действия във връзка с разглеждането на заявените по делото претенции по сметки по чл. 286 ГПК/ отм./, настоящият състав намира, че въззивният съд неправилно е прекратил производството по гр.д. № 268/2013 г. Това е така, тъй като Смолянският окръжен съд е бил сезиран с въззивна жалба от К. А., Ш. А., Ш. Б., С. Б., Х. Ш. срещу решение № 62 от 10.06.2010 г. по гр.д. № 191/98 г. на Районен съд- Мадан в неговата цялост. След постановяване на определение № 70 от 20.04.2011 г. по в.гр.д. № 579/2010 г. и решение № 217 от 18.06.2012 г. по в.гр.д. № 526/2011 г. по описа на Окръжен съд- Смолян, въззивният съд не се е произнесъл по жалбата в частта й, касаеща първоинстанционното решение, с което жалбоподателите са били осъдени да заплатят суми за подобрения на останалите съделители / т.2 от жалбата/. Доколкото обаче е бил надлежно сезиран с въззивна жалба срещу решението на Районен съд- Мадан и в тази част, въззивният съд дължи произнасяне по нея. Ето защо обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за произнасяне по въззивна жалба вх. № 880 от 25.06.2010 г., по която е била образувано в.гр.д. № 372/2010 г.
Неправилно и вътрешно противоречиво е становището на съда, че спорът относно заявената с молбата от 01.04.2005 г. претенция по сметки бил разрешен със сила на пресъдено нещо. Съдът приема, а това се споделя и от настоящата инстанция, че първоинстанционният съд е пропуснал изобщо да се произнесе по тази претенция както с първото, така и с допълнително постановеното решение. Не се формира сила на пресъдено нещо върху онази част от предмета на делото, по която съдът не се е произнесъл, дори когато страната не е поискала в срока по чл. 193 ГПК допълването му. В случая обаче и в двете въззивни жалби, подадени против решение № 62 от 10.06.2010 г. по гр.д. № 191/98 г. и против решение № 93 от 07.10.2011 г. жалбоподателите изрично сочат, че съдът е пропуснал да се произнесе по тази самостоятелна претенция. Поради това следва да се приеме, че в тази си част те имат характер на молби за допълване на първоинстанционното решение, които са подадени в срока по чл. 193 ГПК/ отм./. и е следвало да бъдат изпратени на Районен съд- Мадан за произнасяне по обективираното в тях искане.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 908 от 04.09.2013 г. по в.гр.д. № 268/2013 г. на Смолянския окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Смолянския окръжен съд за произнасяне по подадената от К. Х. А., Ш. Х. А., Ш. Х. Б., С. Х. Б., Х. Х. Ш. и С. Х. Х., чрез техния пълномошник адв. И. А., въззивна жалба вх.№ 880 от 25.06.2010 г./ по която е образувано в.гр.д. № 372/2010 г./ срещу решение № 62 от 10.06.2010 г. по гр.д. № 191/98 г. на Районен съд- Мадан в частта му, с която жалбоподателите са осъдени да заплатят суми за подобрения на останалите съделители / т.2 от жалбата/.
След влизане в сила на допълнителното решение делото да се изпрати на Районен съд- Мадан за допълване на решението с произнасяне по претенцията по сметки, заявена от Х. Б. с молбата му от 01.04.2005 г., искането за което е направено своевременно с въззивна жалба вх.№ 880 от 25.06.2010 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: