2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 98
гр. София, 26.03.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 859 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Застрахователно акционерно дружество „А. България Живот” срещу решение от 28.10.2014г. по гр.д. № 11529/2013г. на СГС, ГО, ІІ – Б състав, с което е потвърдено решение от 17.06.2013г. по гр.д. № 60163/10г. на СРС, 45 състав. С потвърденото първоинстанционно решение е прието за установено по предявени от Р. Ж. П. против [фирма] с правно основание чл.422 вр. чл.415 ГПК вр. чл.208, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, че [фирма] дължи на Р. Ж. П. 6 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение по сключен договор за застраховка по застрахователна полица № [ЕГН] и по щета № 234/09/0249, както и законната лихва върху главницата, считано от 12.05.2010г. до окончателното й изплащане.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необосновано. Излага доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът Р. Ж. П. не представя отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след като разгледа касационната жалба, намира следното:
Касационната жалба е недопустима съгласно чл.280, ал.2 ГПК /изм. ДВ, бр.100/21.12.2010г., в сила от 21.12.2010г/. Съобразно тази императивна разпоредба, не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по дела с цена на иска до 5 000 лева – за граждански дела, и до 10 000 лева – за търговски дела. Обжалваното решение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от Р. Ж. П. против [фирма] иск по чл.422 ГПК за установяване на вземането му за сумата 6 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение по сключен със застрахователна полица № [ЕГН] договор за смесена застраховка „Живот”. Обжалваното въззивно решение е постановено по търговско дело по смисъла на чл.365, т.1 ГПК, тъй като се претендира вземане по абсолютна търговска сделка по чл.286, ал.2 ТЗ. Цената на иска е под определения минимален размер за допустимост на касационно обжалване и касационната жалба е подадена на 05.12.2014г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в §25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр.100/2010г./ за касационни жалби, постъпили до 21.12.2010г.
По изложените съображения следва да се приеме, че е недопустим касационният контрол върху постановеното въззивно решение.
С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Застрахователно акционерно дружество „А. България Живот” срещу решение от 28.10.2014г. по гр.д. № 11529/2013г. на СГС, ГО, ІІ – Б състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: