О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№98
[населено място], 26.04.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр. д.№ 1700 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал.2 ГПК.
Подадена е частна жалба от М. П. С. и О. Г. Ч. чрез пълномощника адв. К. срещу определение № 4863/19.11.2004г. по гр.д. № 613/2012г. на Благоевградски окръжен съд, с което по реда на чл. 248 ГПК съдът е изменил постановеното решение в частта за разноските като намалил присъдените в тежест на К. Р. Г. разноски от 4 474лв. на 233,38лв.
В частната жалба се поддържа, че определението е незаконосъобразно и неправилно, тъй като съдът неправилно е приел, че разноските за адвокатско възнаграждение не са реално заплатени. Иска се присъждане в полза на жалбоподателите на разноски в размер на 2085лв.
Ответникът по частната жалба К. Р. Г. е представил писмен отговор чрез пълномощника си адв. А., в който намира обжалвания акт за правилен.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Частната жалба се поставя за разглеждане в настоящия момент, тъй като изходът й е обусловен от касационното производство по гр.д. № 1701/2015г., а последното бе спряно до приключване на тълкувателно дело № 4/2014г. на Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС по въпроса: ”Следва ли съдът, сезиран с осъдителен иск по чл.108 ЗС, да се произнесе с установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца”. Тълкувателното решение е прието в заседание на 04.02.2016г. и е обявено на 14.03.2016г. Производството по гр.д. № 1701/2015г. на ІІ г.о. е възобновено и по него не е допуснато касационно обжалване.
Обжалваното определение постановено от въззивния Благоевградски окръжен съд по молба на К. Г. по реда на чл. 248 ГПК. С постановеното решение № 3324 от 30.07.2014г. по гр.д. № 613/2012г. Благоевградски окръжен съд е отменил решение на Благоевградски районен съд по гр.д. №2221/2008г. относно претенцията по чл. 108 ЗС и вместо това е постановил ново, с което е отхвърлил предявения от К. Р. Г. против М. П. С. и О. Г. Ч. иск за предаване владението върху Ѕ ид.ч. от недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.613.380.1.15 с предназначение жилище /апартамент/ на четвъртия етаж в сградата на ул.”Д-р Х. Т.” № 31 в [населено място], с площ 62 кв.м.; отхвърлил е предявения от М. П. С. против К. Р. Г. насрещен иск с правно основание чл. 30, ал.1 ЗН за намаляване на извършеното от Р. Г. С. завещателно разпореждане до размера на запазената част; потвърдил е първоинстанционното решение в частта му за признаване за недоказано на основание чл. 193, ал.1 ГПК оспорването на истинността на саморъчните завещания от 01.07.1991г. и от 23.06.1993г.; потвърдил е допълнително решение № 1688 от 28.02.2013г. по гр.д. № 2221/2008г. на Благоевградски районен съд. С решението е осъден К. Г. да заплати на М. С. и О. Ч. разноски по делото по компенсация с оглед уважената и отхвърлената част на исковете в размер на 4 474 лв.
По реда на чл. 248 ГПК от страна на К. Г. е поискано изменение на решението в частта за разноските чрез тяхното намаляване. С обжалваното определение № 4863 от 19.11.2014г. съдът е уважил молбата като е намалил разноските, дължими от К. Г., на 233,38лв. Приел е, че като краен резултат е отхвърлен както иска на К. Г., така и насрещния иск на М. С., поради което всяка от страните има право на половината от сторените разноски. К. Г. е направил общо разноски в размер на 803лв., а М. С. и О. Ч. са направили разноски 1 269,77лв. Съдът е отказал да вземе предвид разноски в размер на 3300лв. за адвокатско възнаграждение пред първата касационна инстанция, по отношение на които в представените два договора за правна помощ не е отразен начина на плащане на адвокатското възнаграждение. Затова, при възприетия подход на дължимост на 50% от направените разноски и след извършената компенсация е останала дължима от ищеца сума 233,38лв.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение счита, че обжалваният акт е правилен. В. съд правилно е приложил указанията в Тълкувателно решение № 6/2012г., на ОСГТК на ВКС, т.1, според които разноските за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато са реално заплатени, като в договора за правна помощ следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Затова, след като в договорите за правна помощ на л. 37 и л.119 от гр.д. № 1123/2012г. на ВКС, ІІг.о., не е посочен начин на плащане на възнаграждението, плащането му не може да се счита за доказано.
Не могат да бъдат споделени съображенията за постановяване на обжалвания акт в разрез с диспозитивното начало, понеже съдът е излязъл извън рамките на искането на К. Г. за корекция на разноските. С молбата си по чл. 248 ГПК К. Г. е възразил срещу изчисляването на разноските за всички предходни производства, като е поддържал, че такива следва да се определят само за въззивното и касационно такова. Съдът, както в решението, така и в обжалваното определение е изчислил разноските, дължими според изхода на спора, като е взел предвид всички разноски на страните, описани в списъците по чл. 80 ГПК и това е обосновано с извършеното от него пререшаване на спора изцяло – както по главния иск по чл.108 ЗС, така и по насрещния по чл. 30, ал.1 ЗН. В такава хипотеза съдът дължи произнасяне по разноските за цялото производство, а не само за съответната инстанция.
Поради изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 4863/19.11.2004г. по гр.д. № 613/2012г. на Благоевградски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: