О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 98
София, 04 февруари 2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА ч. гр.д.№724/2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274,ал.3,т.1 ГПК.
Образувано е по касационна частна жалба на Съюза на военно инвалидите и военнопострадалите, [населено място] срещу определение №1870/29.08.2012 год. по ч. гр.д. № 2864/2012 год. , ТО, 5-ти състав на САС, с което е потвърдено определение от 04.05.2012 год. на Окръжен съд [населено място] по гр.д. № 165/2011 год., с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявеният от Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите срещу А. М. М. от [населено място] иск с пр. осн. чл. 108 ЗС.
В касационната частна жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение.Излагат се съображения, че хипотезата на чл. 233,изр.2 ГПК в случая не е налице. Иска се отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждането му по същество .
Представено е изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 274,ал.3 ГПК във вр. чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касационната частна жалба А. М. М. и Министъра на регионалното развитие и благоустройството – трето лице помагач в процеса, оспорват касационната частна жалба по същество, в писмени отговори по делото.
Министерство на отбраната – трето лице помагач и ответник по касационната частна жалба, не взема становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съгл. чл. 274,ал.3,т.1 ГПК съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
В представеното изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК частният жалбоподател е формулирал следния правен въпрос: „Отразява ли се материалноправното правоприемство по отношение на процесуалните последици на чл. 233 ГПК?
Счита, че с обжалваното определение този въпрос е разрешен в противоречие с със задължителна практика на ВС / ТР №99/10.12.1979 г. по гр.д. №80/1979 год. на ОСГК и ТР №96/01.11.1956 г. по гр.д. № 17/1956 г.ОСГК на ВС, както и че същият е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото – основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 и 3 .
Формулираният правен въпрос е бил предмет на разглеждане във въззивното решение като съдът е приел, че определението, с което е прекратено производството по предходно дело между Съюза на военно инвалидите и военно пострадалите, [населено място] и Министерство на отбраната по чл. 108 ЗС за процесиния имот поради отказ от иска , се ползва със сила на пресъдено нещо и по отношение на ответника по настоящия иск .- А. М. М. , който е частен правоприемник на МО.С оглед на това ищецът- частен жалбоподател – Съюз на военноинвалидите и военно пострадалите, [населено място], не може да предяви наново същия иск срещу правоприемника, а предявеният такъв се явява процесуално недопустим.
Допълнителните критерии за допустимост на касационното обжалване обаче не са изпълнени. Представените два броя тълкувателни решения / ТР №99/10.12.1979 г. по гр.д. №80/1979 год. на ОСГК и ТР №96/01.11.1956 г. по гр.д. № 17/1956 г.ОСГК на ВС/ касаят хипотези различни от настоящата. Първото ТР третира въпроса за последиците на отказа от иск за делба и може ли в последствие да бъде предявен нов иск за делба , а ТР №96/01.11.1956 год. въпроса : възможно ли е ищецът да привлече по делото нов ответник без да се е отказал от иска си против първоначалния ответник по предявения иск.
Следователно твърдяното противоречие, не може да се установи.
Следва да се посочи и това, че цитираните тълкувателни решения нямат характер на задължителна практика. Актовете, които формират задължителната практика на ВС и ВКС са изрично посочени в т.1 от ТР №1/19.02.2010 год. по ТД №1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС. С оглед на това при установено противоречие, това би обосновало критерия по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК, а не този по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК.
Досежно изпълненето на критерия по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК не е изложена никаква обосновка. Независимо от това следва да се посочи, че по поставения въпрос има трайно установена съдебна практика, която не се нуждае от промяна и обжалваното определение е постановено в съответствие с нея.
По тези съображения касационното обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то гражданско отделение ,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1870/29.08.2012 год. по ч. гр.д. № 2864/2012 год. , ТО, 5-ти състав на САС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: