О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№98
София, 04.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Камелия Маринова
Членове: Веселка Марева
Емилия Донкова
като разгледа докладваното от съдия Емилия Донкова гр. д. № 2885 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Н. Д. като пълномощник на Р. И. К., Е. С. К., Е. М. Д., П. Т. Д. и „Гео Проект Инженеринг“ ЕООД – [населено място], срещу въззивно решение № 471 от 12.04.2019 г., постановено по гр. д. № 133/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд.
В изложението към подадената касационна жалба жалбоподателите са посочили, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са разрешени в противоречие със съдебната практика на ВКС, а именно: 1. могат ли общите части по естеството си да бъдат предмет на разпоредителни сделки и съществува ли възможност да се промени тяхното предназначение; сочи се противоречие с решение № 220/18.10.2013 г. по гр. д. № 2922/2013 г. на първо г. о. и решение № 75/26.02.2010 г. по гр. д. № 395/2009 г. на второ г. о.; 2. съществува ли възможност стълбищната площадка да промени предназначението си от обща част в помещение, което да бъде присъединено към един от самостоятелните обекти в сградата; поддържа се противоречие със следната практика на ВКС: решение № 30 от 01.02.2012 г. по гр. д. № 350/2011 г. на второ г. о.; 3. каква е възможността общите части по предназначение да не бъдат общи на всички етажни собственици; твърди се противоречие с решение № 40 от 25.03.2016 г. по гр. д. № 4994/2015 г. на второ г. о.; решение № 324 от 21.06.2010 г. по гр. д. № 1320/2009 г. на второ г. о.; ТР № 31/1984 г. на ОСГК; 4. длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им /въпросът е поставен като първи в изложението/; сочи се противоречие с решение № 208/09.02.2018 г. по т. д. № 394/2017 г. на ВКС, първо т. о. Поддържа се и основанието по чл.280, ал.2, изр.3 ГПК – очевидна неправилност.
Ответницата по касация В. Х. Х., чрез процесуалните си представители, счита, че касационно обжалване не следва да се допуска. Посочва, че обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с установената съдебна практика.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:
С обжалваното въззивно решение е отменено изцяло решение № 5223 от 17.12.2018 г. по гр. д. № 17237/2017 г. по описа на Варненския районен съд, като вместо него е постановено ново по същество, с което са отхвърлени предявените от касаторите искове с правно основание чл.109 ЗС за задължаването на ответницата да прекрати неоснователните си действия, с които пречи на ищците да упражняват правото си на собственост върху общите части от сградата, находяща се на административен адрес: [населено място], [улица], като осигури достъпа до: 1. стълбищна клетка от етаж шести; 2. стълбищна клетка от етаж седми – към нивото на етаж осми; 3. асансьорна шахта; 4. тераса на седми етаж и тераса на осми етаж, както и 5. достъпа до нивото на целия осми етаж, описан с площ от 129 кв. м. и състоящ се от завзети от нея общи части на сградата: стълбищна клетка от първо ниво, едно помещение и тераса, 6. асансьорна шахта с врата откъм осми етаж за обслужване на асансьора, да осигури на ищците достъп до описаните по-горе общи части; да осигури на ищците достъп до комини, отдушници и капандури и да премахне поставената метална врата на шести етаж.
По делото е установено, че Х. Т. Х. и съпругата му Д. В. Х. са дарили на ответницата правото на строеж върху следния недвижим имот, находящ се в новострояща се жилищна сграда – секция /вход/ пет в [населено място], а именно: апартамент № *, на седми и осми етажи, включващ: първо ниво, на етаж седми, състоящо се от: стълбищна клетка от етаж шести, входно антре, асансьорна шахта, кухня-трапезария, дневна, два коридора, две спални, един кабинет, два дрешника, баня-тоалет, тоалет, четири тераси, стълбищна клетка към второ ниво; и второ ниво, на етаж осми, състоящо се от: стълбищна клетка от първо ниво, едно помещение и тераса /нотариален акт № * от **.2009 г./. Дарителите са признати за собственици на правото на строеж на описания по-горе имот, придобит чрез покупка и последващо обединяване на ап. № * и ап. № * /констативен нотариален акт № * от 2008 г./, като първоначално същите са придобили правото на собственост върху описаните по-горе обекти: ап. № * на етаж 7, включващ и покривна тераса над апартамента и апартамент № * на същия етаж, също включващ покривна тераса над него /нотариален акт № * от **.2006 г./. Сградата е въведена в експлоатация на 09.08.2010 г.
В първоинстанционното производство са изслушани заключения на съдебно-техническа експертиза на вещото лице В., както и експертизи, изследвали спазването на изискванията на Наредба № 2/08.06.2009 г. за избор и проектиране на асансьорни уредби в жилищни и обществено обслужващи сгради и на изискванията за пожарна безопасност. Вещото лице В. е дало заключение, че съгласно разрешение за строеж на сградата № 448/26.08.2008 г. на седми и осми етаж от нея са разположени първо и второ ниво на апартамент № *. Съгласно одобрения архитектурен проект стълбищната площадка от етаж 6 за етаж 7, стълбищната клетка от етаж 7 към нивото на 8-ми етаж, асансьорната шахта, терасата на седми етаж, терасата и помещението на 8-ми етаж, са функционално свързани с жилището. По проект е предвидена и входна врата от ет.6 към апартамента /до асансьорната шахта на ет.6/. На осмо ниво на сградата /покривни тераси/ не е предвидена врата към асансьора. Не са изпълнени капандури, а по проект не е предвиден достъп от общите части на входа до комини и отдушници /същият е възможен от апартамент № * или от покрива на съседните входове/. Експертите, изследвали спазването на изискванията за асансьорните уредби, са направили изводи, че обслужването на асансьора се осъществява от машинното помещение /на нивото на мазетата/, както и че тези изисквания, така и изискванията за пожарна безопасност са спазени.
Въззивният съд е анализирал както заключенията на експертизите, така и приложените архитектурни проекти на седми жилищен етаж и на осмо ниво на сградата – покривни линии. Посочил е, че за седмия жилищен етаж вместо стълбищна площадка пред входа на асансьора е предвидено антре /от асансьора се влиза директно в апартамента/, а стълбището, което води от шесто към седмо ниво е част от самия апартамент и е включено в общата му площ /в тази площ са включени и четирите тераси/. Според одобрения архитектурен проект на осмо ниво на сградата е предвидена покривна тераса с площ 116,07 кв. м., както и архитектурна част с площ 22,94 кв. м., която включва и стълбищната клетка, свързваща седмо с осмо ниво. Изложил е съображения, че стълбищната клетка от шестия етаж, водеща към седмия етаж, стълбищната площадка на седмия етаж, четирите тераси на седмия етаж, са индивидуална собственост на ответницата и не представляват обща част на сградата по смисъла на чл.38 ЗС. От самия архитектурен проект е видно, че целият седми етаж със застроена площ 175,39 кв. м. се състои от един апартамент – ап. № *, като всички помещения на седмия етаж са функционално свързани с този апартамент и представляват част от него. Стълбищната клетка от шестия към седмия етаж обслужва единствено апартамента /не е отразена като общо стълбище/, а представлява антре и има функцията на входно помещение. Входната врата на ап.* на шестия етаж е изградена съобразно одобрения архитектурен проект. По отношение на стълбищната клетка от етаж 7 към нивото на етаж 8, помещението /архитектурен елемент/ и покривната тераса на осмо ниво, е посочено, че същите представляват обща част. Независимо че функционално обслужват апартамент № *, същите не са отразени в архитектурния проект като част от него. Липсата на пряк достъп до тях обаче не е поради осъществено противоправно въздействие /завземане/ от страна на ответницата, а поради естеството на сградата /начина на изграждането й според одобрения архитектурен проект/. В обобщение е прието, че исковете са неоснователни.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Обуславящите изхода на делото въпроси са разрешени в съответствие с установената задължителна практика на ВКС, включително с приетото ТР № 4/2015 г. от 06.11.2017 г. по тълкувателно дело № 4/2015 г. на ВКС, ОСГК, според което двете задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. В случай че действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл.109 ЗС. Даденото разрешение на поставения първи материалноправен въпрос съответства и на възприетото в практиката, обективирана в решение № 11/23.02.2018 г. по гр. д. № 954/2017 г. и решение № 243/23.10.2012 г. по гр. д. № 197/2012 г. на ВКС, второ г. о., с която се е аргументирал и въззивният съд. В случаите, когато с негаторния иск се защитава правото на етажен собственик за достъп до обща част на сградата от значение е дали ответникът е създал и поддържа противоправното състояние, при което етажният собственик е лишен от достъп до обща част. Релевантно е дали ответникът е извършил действия, чрез които е преустановен достъпа до обща част или това състояние се дължи на начина на изграждане на сградата, при който достъпа до обща част попада в разпореден при възникването на етажната собственост самостоятелен обект. В първия случая е налице промяна в сградата /преграждане или преустройство/, поради която се ограничава достъпа до обща част и съдът дължи преценка дали тези действия са основателни или не. Във втория случай /такъв е и настоящият/ липсва промяна в сградата, дължаща се на действия на ответника. Не е налице противоречие с цитираните в изложението решение № 220/18.10.2013 г. по гр. д. № 2922/2013 г. на първо г. о. и решение № 75/26.02.2010 г. по гр. д. № 395/2009 г. на второ г. о. В първото от тях е прието, че козирката и корнизът на сградата са обща част по естеството си и тяхното предназначение не може да се променя дори с решение на общото събрание. Посочено е, че приобщаването им към обект – индивидуална собственост е въздействие върху правото на собственост на всеки етажен собственик независимо къде се намира обекта му, защото се отразява на стойността му. Във втория съдебен акт също е дадено разрешение, че общите по естеството си части не могат да променят предназначението си, като и в двете съдебни решения са разгледани хипотези, при които се касае за промяна на общи части в резултат на преустройство. Отказът за предоставяне на достъп на другите етажни собственици до стълбищната клетка от етаж 7 към нивото на етаж 8, помещението и покривната тераса на осмо ниво /които по архитектурен проект не съставляват част от апартамента на ответницата/, не може да бъде приет за неоснователно действие, дори чрез него същите да са лишени от достъп до обща част. Те не могат да искат преодоляване на това противоправно състояние чрез получаване на свободен и неограничен достъп до чужд самостоятелен обект, създавайки по този начин друго такова състояние. Особеното в конкретния случай е, че противоправното лишаване на ищците от възможността да ползват общи части, произтича не от поведение на самата ответница, а от осъществяване строителството на сградата, макар и при спазване на издадените строителни книжа, по начин, който без основание лишава етажни собственици от правото им да ползват обща част по предназначение. Следователно, от значение е не установеното лишаване на ищците от достъпа до общите части, а липсата на причинна връзка между това състояние и поведението на ответницата. Създаденото състояние произтича от начина, по който е изградена сградата и то в съответствие с одобрените архитектурни проекти.
Не съществува основание за допускане на касационно обжалване и по втория материалноправен въпрос. Решаващите изводи на въззивния съд са обусловени от направения извод, че съществуващото състояние не се дължи на поведението на ответницата, а на самия начин на изграждане на сградата, при който достъпа до обща част попада в разпореден при възникването на етажната собственост самостоятелен обект. Не се касае до нейно поведение, с което да е осъществено последващо преустройство, изразяващо се в присъединяване на стълбищната площадка към собствения й апартамент. В представеното решение № 30 от 01.02.2012 г. по гр. д. № 350/2011 г. на ВКС, второ г. о., е разгледана именно тази хипотеза.
Третият въпрос е обоснован с довода, че общите части трябва да принадлежат на всички етажни собственици. При определяне дали даден елемент от сграда в режим на етажна собственост е със статут на обща част или не е и може да се притежава в индивидуална собственост, следва да се има предвид неговото предназначение да служи за задоволяване на общи нужди на етажните собственици с оглед строителните книжа или след извършено преустройство от собственика /съсобствениците/ на сградата. Меродавният момент към който се преценява този статут е възникването на етажната собственост. Именно към този момент стълбищната клетка, водеща от шестия към седмия етаж, стълбищната площадка на седмия етаж и терасите на този етаж, попадат в собствения на ответницата апартамент. Цитираното в изложението тълкувателно решение № 31/06.02.1985 г. по гр. д. № 10/1984 г. на ОСГК на ВС разглежда въпроси, свързани с осъществено строителство без разрешение за строеж или в отклонение от него, като неговите постановки не могат да бъдат приложени към настоящата хипотеза.
Не съществуват предпоставки за допускане на касационно обжалване и по поставения четвърти процесуалноправен въпрос. Въззивният съд е обсъдил доказателствата, както и доводите на касаторите, като в мотивите е обективирал и извършена подробна самостоятелна преценка.
Не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, изр.3 ГПК – очевидна неправилност. Същата е обоснована с лишаването на етажните собственици от достъп до общи части. Поради изложените по-горе съображения изводът на съда за неоснователност на исковете предвид липсата на противоправно поведение на ответницата, не е очевидно неправилен.
В обобщение следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция касаторите следва да заплатят на ответницата по касация сумата 650 лв., представляваща направени разноски /за адвокатско възнаграждение/.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 471 от 12.04.2019 г., постановено по гр. д. № 133/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд.
Осъжда Р. И. К., Е. С. К., Е. М. Д., П. Т. Д. и „Гео Проект Инженеринг“ ЕООД – [населено място], със съдебен адрес: [населено място], [улица] /партер/, адв. Н. Д., да заплатят на В. Х. Х., със съдебен адрес: [населено място], [улица], вх. “А“ – партер, адв. И. К., сумата 650 лв. /шестстотин и петдесет лева/, представляваща направени разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.