ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№98
София, 09.02.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто
гражданско отделение, в закрито заседание на хиляди и десета година, в състав:
през две
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Надежда Зекова ч. гр. д. № 38 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, вр. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от „ТЕОДОР“ Е. от гр. П., ч. адв. М, против определение № 468 от 09.11.2009 г., постановено по ч.гр.д. № 930/2009 г. на Окръжен съд Русе, с което е потвърдено определение от 01.10.2009 г. по гр.д. № 1835/2009 г. за постановяване предварително изпълнение на решение № 67/28.09.2009 г. по гр.д. № 1825/2009 г. по описа на Районен съд, V-ти граждански състав, в частта му за присъдено в полза на Г. А. К. обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 2010 лв. за периода 17.02.2008 г. – 17.08.2008 г., ведно със законната лихва от 15.04.2009 г. до изплащане на сумата.
Жалбоподателят излага доводи за произнасяне в определението по съществен въпрос относно приложението на нормата на чл. 242, ал.1 ГПК, съгласно която съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Сочи, че в приложното поле на предварителното изпълнение по третата хипотеза на същия, а именно – „обезщетение за работа“ е силно разширено. Счита, че законодателят е използвал правния термин обезщетение за работа, който не включва обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Според жалбоподателя този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по него няма практика, което означава, че се решава противоречиво.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на IV г.о., намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно определение поради липсата на сочената предпоставка по чл. 280, ал. 1,т. ЗГПК.
Не е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. За да е налице такова, следва посоченият от жалбоподателя правен въпрос, който е от значение за изхода на конкретно дело, да допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване на съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия и когато законите са непълни, неясни или противоречиви, да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Тогава в тези случаи може да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване и посоченият материалноправен и процесуалноправен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Предвид изложеното, не са налице предпоставките за разглеждане на частната жалба по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на определението.
По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на определение № 468 от 09.11.2009 г., постановено по ч.гр.д. № 930/2009 г. на Окръжен съд Русе по частна жалба на „ТЕОДОР“ Е. от гр. П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: