О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 98
гр. София, 09.03. 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
Като изслуша докладваното от съдия Б. ч. гр. д. № 434/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. С. Г., чрез адв. Снежинка С. против определение № 14005 от 15.07.2013 г., постановено по в. ч. гр. д. № 9224/2013 г. на Софийски градски съд, ГО, I – ви състав.
С посоченото определение е потвърдено определението от 10.01.2013 г., постановено по гр. д. № 55877/2012 г. на Софийски районен съд, I ГО, 34 – ти състав, с което производството по делото е прекратено и исковата молба на Г. П. Й. е върната, поради неотстраняване в срок на констатирана нередовност.
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
В частната касационна жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му. Навеждат се доводи, че въззивната инстанция не е изпълнила законовото си задължение да спре производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК до установяването наследниците на починалия в хода на първоинстанционното производство ищец Г. П. Й.. Иска се след като делото бъде върнато на районния съд срокът за изпълнение указанията по редовността на исковата молба да бъде възстановен по реда на чл. 64, ал. 2 ГПК.
ВКС допуска касационното обжалване на тези определения, когато са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване на въззивното определение ВКС взе предвид следното:
С искова молба от 26.11.2012 г. Г. П. Й., чрез адв. И. С. е сезирал съда с искане сключеният между него и Г. С. С. договор за покупко – продажба на подробно описан в молбата имот да бъде унищожен на основание чл. 29 ЗЗД, като в случай, че искът бъде отхвърлен договорът да бъде развален по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
С разпореждане от 17.12.2012 г. по гр. д. № 55877/2012 г. районният съд оставил исковата молба без движение с указание до ищеца в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметката на съда държавна такса в размер на 263. 40 лв. Препис от това разпореждане е връчен на процесуалния представител на ищеца – адв. С. на 18.12.2012 г.
След като в дадения от съда срок указанията не били изпълнени с разпореждане от 10.01.2013 г. делото било прекратено, а исковата молба върната. Адвокат С. е получил препис от това разпореждане на 28.01.2013 г. и подал частна жалба пред въззивния съд.
С обжалваното по настоящото производство определение № 14005 от 15.07.2013 г. по в. ч. гр. д. № 9224/2013 г. Софийски градски съд оставил частната жалба без уважение с мотивите, че указанията по отстраняване нередовността на исковата молба не били изпълнени в срок.
С молба от 02.09.2013 г. касаторът по настоящото производство А. С. Г. сезирал въззивния съд с искане да бъде конституиран като наследник на ищеца Г. П. Й., тъй като последният бил починал още на 06.12.2012 г. В молбата е направено изрично изявление, че действията на адвокат С. не се потвърждават от молителя. С разпореждане от 05.09.2013 г. съдът дал указания на А. С. Г. да представи доказателства за качеството си на наследник на починалото лице.
С молба от 30.09.2013 г. е представен препис – извлечение от акт за смърт на Г. П. Й., заверен препис от Удостоверение за съпруга и родствени връзки на Г. П. Й. и заверен препис от Удостоверение за наследници на Е. П. С., сестра на ищеца, и заверен препис от документ, издаден от Столична Община район „К. поляна“.
С разпореждане от 31.01.2014 г. въззивният съд постановил препис от определение № 14005 от 15.07.2013 г. да се връчи на А. С. Г..
Настоящият съдебен състав намира, че са налице условията обжалваното въззивно определение да бъде допуснато до касационен контрол с оглед задължителните указания, дадени с ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които в касационното производство в стадия на селектиране на частните касационни жалби следва да намери приложение т. 10 от ТР 1/2001 г. на ОСГК и ако съществува вероятност обжалваното въззивно определение да е нищожно или недопустимо, ВКС е длъжен да допусне определението до касационен контрол.
Определенията на районния и въззивният съд са процесуално недопустими и следва да бъдат обезсилени, а делото върнато на първоинстанционния съд за извършване на следващите се процесуални действия. Съображенията за това са следните:
Въпросът относно процесуалната допустимост на съдебен акт, постановен след смъртта на страна по делото и преди на нейно място да бъде конституиран и да е взел участие процесуален правоприемник следва да бъде изследван от съда във всяко положение на делото и за него съдът следи служебно. Смъртта слага край на процесуалната правоспособност на физическите лица. Когато юридическото събитие е настъпило по време на висящността на процеса, съгласно чл. 227 ГПК, починалата страна се замества от нейните правоприемници. В случая ищецът Г. П. Й. е починал по време на висящността на делото пред първата инстанция, но неговите наследници не са били конституирани като страни и производството е продължило без тяхно участие. Процесуалното правоприемство настъпва по силата на закона, а не по волята на съда или на правоприемниците, поради което е без значение дали това обстоятелство е станало известно на съда, пред който делото е било висящо. Процесуална правоспособност е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно. Липсата на процесуална правоспособност е процесуална пречка за постановяване на определение, с което се слага край на делото. Ето защо, въззивният съд след като е събрал доказателства за наследниците на починалото лице е следвало служебно да ги конституира, да обезсили първоинстанционното прекратително определение и да върне делото във фазата по отстраняване констатираната нередовност на исковата молба.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЕЗСИЛВА определение № 14005 от 15.07.2013 г., постановено по в. ч. гр. д. № 9224/2013 г. на Софийски градски съд, ГО, I – ви състав, и потвърденото с него определението от 10.01.2013 г., постановено по гр. д. № 55877/2012 г. на Софийски районен съд, I ГО, 34 – ти състав, с което производството по делото е прекратено.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, I ГО, 34 – ти състав за извършване на следващите се процесуални действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: