3
гр. д. № 1037/2011 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 98
София, 02.02.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделени, в закрито заседание на 31 януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гр. д. N 1037/2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Е. В. Р. е подала касационна жалба срещу решение № 829 от 24.06.2011 г. по гр. д. № 909/2011 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 17.01.2011 г. по гр. д. № 11517/09 г. на Варненски РС, с което е отхвърлен предявения от касаторката срещу Р. Б., Й. С. и Д. Т. иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване, че е собственик на недвижим имот с площ от 500 кв., представляващ реална част от ПИ № 1092 по ПНИ на с. о. „М.”, при граници за частта: път и от три страни останалата част от имота, на основание давностно владение. К. довод е за необоснованост и незаконосъобразност на решението. В изложението по чл. 283, ал. 4 ГПК се поддържа, че съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос за приложението на давностното владение като придобивен способ за времето от 18.11.1997 г. (влизане в сила на нормата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ) до предявяване на иска на 29.10.2009 г., който въпрос е решаващ за изхода на спора. Твърди, че той е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС – формирана с ТР № 1/2009 г. Формулирани са и въпросите: административните актове – решение на ОСЗ за възстановяване на земеделски имот и заповед на кмета на общината издадена на основание § 4к ПЗР на ЗСПЗЗ дали имат задължително действие по отношение на нея, в качеството й на трето добросъвестно лице и дали те отлагат или прекъсват законоустановения начален момент на давностното владение.
Ответницитe по касация намират жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, като обжалваемия интерес е на стойност над 5000 лв., поради което е допустима.
Върховният касационен съд за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното:
За да отхвърли иска за собственост, основан на оригинерното основание давностно владение съдът е приел, че в полза на касаторката не е изтекъл изискуемия се десетгодишен давностен срок за времето след влизане в сила на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ (18.11.1997 г., ДВ. бр. 107/1997г.) до предявяване на иска – 29.10.2009 г.
Въз основа на заявеното от касаторката в исковата молба е прието, че тя е установила владение върху имота на основание договор за наем, сключен със служба земеделие при ОбНС В. през 1984 г., прекратен с влизане в сила на ЗСПЗЗ. След тази дата тя е продължила да владее имота за себе си.
Имотът, владян от касаторката, е бил част от заявения за възстановяване от ответниците имот по реда на ЗСПЗЗ в качеството им на наследници на Г. П. П.. Решението за възстановяване е постановено на 19.10.2005 г., като в същото е посочено, че имотът попада в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ и възстановяването ще се извърши при условията на чл. 28, ал. 9 ППЗСПЗЗ. Планът на новообразуваните имоти е одобрен със заповед № РД-1-7706(432) от 15.12.2003 г. Процедурата по възстановяване е завършила с издаването на заповед № ПР-1471 от 1.11.2007 г. на кмета на [община], район „Вл. В.” на основание § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ. От тези факти е направен извод, че давностното владение е могло да бъде осъществявано едва от тази дата, тъй като тогава е завършила процедурата по възстановяване на имота и от тази дата той е индивидуализиран с белезите и съставлява годен обект на гражданския оборот. От този момент реституираните собственици се легитимират като носители на правото на собственост за този имот и могат да защитят това право извън съдебно и по исков ред. За времето от възстановяване на имота до предявяване на иска не е изтекъл установения в закона десетгодишен придобивен срок.
След влизане в сила на плана на новообразуваните имоти на 29.11.2007 г. ответниците са били въведени в имота.
Разрешеният от съда материалноправен въпрос е за приложението на оригинерния придобивен способ давностно владение по отношение спорния имот, който е със земеделски характер.
Приетото, че този оригинерен способ не е приложимо за времето от влизане в сила на ЗСПЗЗ до приемане разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ по разпореждане на закона. След това той е приложим ако е налице годен обект на правото на собственост, т. е. ако процедурата по възстановяване на имота е завършена и ако са осъществени всички елементи от фактическия му състав. Решението за признаване право на възстановяване на имота е постановено след влизане в сила приемане нормата на § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което окончателното възстановяване завършва с издаване на заповед по § 4к ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти. Едва след влизане в сила на тази заповед реституционната процедура е завършена и придобивният способ давностно владение е приложим. Заповедта по §4к ПЗР на ЗСПЗЗ е издадена през 2007 г. и до предявяване на иска на 29.10.2009 г. срокът по чл. 79, ал.1 ЗС не е изтекъл.
По формулираните два въпроса дали административните актове издадени по реда на ЗСПЗЗ са задължителни и за касаторката и дали те отлагат или прекъсват давностното владение. Тези въпроси не са съществени за изхода на спора. Въпросът за действието на аднимистративните актове не е разисквано от съда, но той се е основал на конститутивното действие на заповедта на кмета издадена на основание § 4к ПЗР на ЗСПЗЗ за да обоснове извода, че от този момент процедурата по възстановяване на имота е приключила и той е индивидуализиран с местонахождение и граници и е годен обект на правото на собственост.
Разрешението на материалноправния въпрос за приложението на давностното владение по отношение на земеделски имот, подлежащ на реституция, е даден в съответствие с формираната практика на ВКС, поради което не съставлява обща предпоставка за допускане касационна проверка по него. Позоваването на ТР № 1/2009 г. на ОСГК е некоректно, тъй като то има за предмет конкретна хипотеза – противопоставимостта на решение по чл. 7 ЗВСОНИ по отношение на трети, неучаствали в това производство лица, и дали те, като приобретатели по сделка на имота, предмет на иска по чл. 7 ЗВСОНИ, могат да противопоставят твърдение, че са придобили имота на основание давностно владение, въпреки нормата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ. Разгледаният от въззивния съд спор не се обхваща от приложното поле на това тълкувателно решение, поради което не е налице предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 829 от 24.06.2011 г. по гр. д. № 909/2011 г. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: