О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 98
София, 26.01.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети януари двехиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1284/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от [фирма], [населено място] чрез адвокат Е. К. против въззивно решение на Окръжен съд Русе № 356/30.06.2011 г., постановено по в. гр. д. № 438/2011 г., с което е отменено решение на Русенски районен съд № 476/15.03.2011 г. по гр. д. № 11993/2010 г. в частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2, а искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за сумата 851.33 лв., със законна лихва от предявяването му до окончателното плащане, и в частта за разноските, вместо което е постановено друго решение, с което е отменена заповед № 105 от 30.11.2010 г. на изпълнителния директор на [фирма]-Р., с която трудовото правоотношение с Т. К. И. ЕГН [ЕГН] от [населено място] е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ, поради съкращение в щата; възстановена е Т. К. И. на заеманата преди уволнението длъжност; осъдено е [фирма], [населено място] да заплати на Т. К. И. обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 851.33 лв. за периода 1.12.2010 г.-4.02.2011 г., ведно със законна лихва от 28.12.2010 г. до окончателното плащане, както и 56.89 лв. разноски по делото, а по сметка на Р.-100 лв. разноски за експертиза и 190 лв. д. т.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с разбирането, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с постоянната практика на Върховния касационен съд по материалноправен въпрос: дали задължителният подбор при уволнението на ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване на щата е извършен по критериите на чл. 329 КТ, който въпрос е от съществено значение за изхода на делото и за точното прилагане на закона по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. В тази връзка е посочено, че въззивният съд е приел, че уволнението е незаконно, защото работодателят, чиято е доказателствената тежест е извършил задължителния в случая подбор в противоречие със законовите критерии, като работодателят неправилно е определил правилата за оценяване на работниците, а именно: приема, че продължителността на общия трудов стаж на процесната длъжност /независимо от работодателя/ и образованието са обективен факт от значение за критерия „квалификация”; че извършеното оценяване на критерия „ниво на изпълнение на възложената работа” е незаконосъобразно, след като е извършено в зависимост от наличието или липсата на наложени дисциплинарни наказания на участващите в подбора, а не съобразно срочното, количественото и качествено изпълнение на възложените задачи, както и че критериите за подбор имат еднаква важност и трябва да са налице кумулативно, за да се приеме, че подборът е извършен законосъобразно. Посочени са и са приложени решения на съдебни състави от Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд.
За ответника по касация Т. К. И. е подаден писмен отговор чрез процесуален представител адвокат Г. М.. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и като неоснователна.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
Ищцата е работила при ответника по безсрочен трудов договор на длъжността „кондуктор”. Със заповед № 105/30.11.2010 г. трудовото правоотношение е прекратено едностранно от работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване на щата. При работодателя са извършени структурни промени, вследствие на които, считано от 19.11.2010 г. щатните бройки за длъжността на ищцата са намалели с 19 – от 95 на 76. Налице е хипотеза на задължителен за работодателя подбор на основание чл. 329 КТ по императивно определените от закона критерии, които трябва да са налице кумулативно. От 95 щатни бройки 13 са били незаети, така че подборът е извършен между останалите 82-заключение на в. л. Й. М., прието от въззивния съд. Според въззивният съд подборът е извършен в нарушение на критериите по чл. 329 КТ, тъй като визираните в заповед № 189/19.11.2010 г. и Инструкция за осъществяване на подбор по чл. 329 КТ за длъжността „кондуктор” в [фирма]-Р. показатели за подбора не кореспондират на законовите изисквания. Съобразно издадената по повод на този подбор инструкция образованието на кондукторите е следвало да се оценява съобразно изискването за заеманата длъжност. В резултат на извършения подбор А. К., Е. И. и С. И., макар и с основно образование, заради което да не са отговаряли на критерия „по-висока квалификация” в сравнение с ищцата са оставени на работа. При прилагането на този критерий не са оценени обективно знанията, уменията и сръчностите съобразно изискванията за длъжността на участвалите в подбора лица. Работодателят не е съобразил общия им стаж на длъжността, а само този при него и правоприемника му. Видно от трудова книжка на ищцата тя има около 4 години трудов стаж в друго транспортно предприятие- обективен факт от значение за този критерий, който не е бил взет предвид. По критерия „ниво на изпълнение на възложената работа” лицата са оценявани само дали са дисциплинарно наказвани, вместо преценка за срочно, количествено и качествено изпълнение на възложените задачи.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Въззивният съд се е произнесъл в съответствие с разрешението, прието с ТР № 3/2011 г. от 16.01.2012 г. по т. д. № 3/2011 г., ВКС, ОСГК. С посоченото тълкувателно решение по задължителен за съдилищата начин Върховният касационен съд е приел, че преценката на работодателя при извършването на подбор на основание чл. 329, ал. 1 КТ – кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по – добре, за да бъде оставен на работа подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. При упражняването на съдебния контрол съдът проверява приетите от работодателя критерии за извършването на подбора отговарят ли на законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ, въз основа на които да може да се провери действително притежаваните от сравняваните работници или служители професионална квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа, преценявани кумулативно.
Независимо от това посоченият с изложението въпрос не съставлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК във връзка с разясненията с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г., постановено по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК, което неизпълнение на общото изискване за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК съставлява основание за недопускане касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Русенски окръжен съд № 356/30.06.2011 г., постановено по гр. д. № 438/2011 г. по описа на същия съд по касационна жалба от [фирма], [населено място], бул. „3-ти март” № 74, представлявано от изпълнителен директор Н. С. К. чрез процесуален представител адвокат Е. К..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: