ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 98
гр. София, 01.02.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1339 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. В. С. и Г. В. С. срещу решение № V* от 15.04.2009 г. по гр. д. № 49/09 г. на Окръжен съд гр. Б.. К. считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация О. гр. С. не взема становище.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С решение № 108 от 29.10.2008 г. по гр. д. № 36/08 г. Районен съд гр. С. е отхвърлил предявения от С. С. и Г. С. срещу О. гр. С. установителен иск за собственост на част от парцел **** в кв. 54 с площ 450 кв. м. по плана на с. Ф.. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд. Приел е за недоказани твърденията на ищците че наследодателят им В. С. е владял имота на основание неформален договор за продажба от 1945 г. до смъртта си и го придобил по давност. Нямало доказателства за началния момент на владение, за правоприемство между К наследодателя на ищците за да се присъедини владението на предишния собственик към това на наследодателя. Записването на името на В. С. вместо това на К. И. в разписния лист от 1923 г. с отбелязване, че е въз основа на декларация от 02.10.1945 г. бил само индиция, но не и доказателство за собственост. След предявяване на иска ищците въвели нови твърдения за придобиване на имота по давност на лично основание, с начален момент на владение от смъртта на наследодателя им през 2000 г. до предявяване на иска, което представлявало нов иск.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се твърди че с атакуваното решение съдът се произнесъл по два процесуалноправни въпроса в противоречие с практиката на ВКС. Първият въпрос е за преценка на събраните по делото доказателства съобразно чл. 235 ал. 1 и 2 ГПК поотделно и в тяхната съвкупност. Този въпрос бил разрешен в противоречие с решение № 87 от 04.09.1958 г. по гр. д. № 55/58 г., ОСГК ВС. В него е прието, че когато двама свидетели дадат противоречиви показания, съдът трябва да положи усилия да разкрие кой от тях говори истината и мотивирано да каже на кого от двамата дава вяра, като в резултат на това да приеме за установено едното или другото твърдяно обстоятелство. решението е неотносимо към спора, тъй като в случая няма противоречиви показания на свидетели. Съдът е преценил показанията на посочените от касаторите свидетели, но е приел че те не установяват твърденията, а не че си противоречат, затова решението не обосновава противоречива съдебна практика. Няма противоречие и с приетото в решение № 394 от 22.02.2005 г. по гр. д. № 2760/2003 г. на ВКС IV ГО, според което решаващият съд е длъжен да изследва пълно всички събрани по делото доказателства. При формиране на крайния извод за неоснователност на иска съдът е преценил по вътрешно убеждение конкретните факти. Обстоятелството, че изводите на съда по фактите за придобиване на процесния имот по давност не съвпадат с преценката на касаторите, не е основание да се приеме, че съдът не е изпълнил задължението си по чл. 235 ал. 2 ГПК. Що се отнася до определение № 138 от 25.02.2009 г. по гр. д. № 4755/08 г. на ВКС II ГО, то е постановено в производство по чл. 288 ГПК и не формира противоречива съдебна практика, поради което не може да бъде преценявано като основание за допустимост на касационно обжалване. Вторият формулиран процесуалноправен въпрос е за доказателствената стойност на разписния лист. По този въпрос не е представена противоречива съдебна практика, затова няма основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Няма основание за допускане на касационното обжалване и на по т. 3. Поддържаните от касаторите доводи по същество са основание за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК и не обосновават такова за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Разрешеният от съда въпрос няма значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а има значение за страните по делото.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № V* от 15.04.2009 г. по гр. д. № 49/09 г. на Окръжен съд гр. Б..
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: