ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№98
София, 6.02. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 3 февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 4208/2008 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ю. И. С. против въззивното решение на Великотърновския апелативен съд № 68 от 10.06.2008 год. по гр. д. № 83/2008 год., с което е оставено в сила решение № 114 от 20.12.2007 год. по гр. д. № 126/2007 год. на Ловешкия окръжен съд в частта, с която е прекратено производството по главния иск на жалбоподателката за прогласяване нищожността на проведените от съдия изпълнител при Троянския районен съд по изп. дело № 221/2005 год. публична продан и разпределяне на суми получени от нея, поради неучастието на жалбоподателката – съсобственик в публичната продан, като недопустим и обезсилил решението на първоинстанционния съд, като недопустимо в частта, с която е отхвърлен, като неоснователен, иска на жалбоподателката, предявен като евентуален за признаване за установено, че сумата от 27 731,01 лв. определена по изп. дело № 2121/2005 год. на държавен съдебен изпълнител гр. Т. за изплащане на ответника съгласно постановление от 17.05.2007 год. за разпределяне на сумите, получени от публичната продан се дължи и следва да бъде изплатена на жалбоподателката-ищца и прекратил производството по делото.
В изложение по допускане на касационно обжалване жалбоподателката поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос в противоречие с представена съдебна практика. Сочените въпроси касаят правоприемството на починал съделител в производство за делба на конкретен имот, когато освен законни наследници, има и частен правоприемник в случаите, когато делбения имот е прехвърлен от сънаследник по време висящността на делбеното производство. В тази връзка е поставен и въпроса, дали в тази ситуация, съдът не е бил задължен служебно да конституира в производствота за делба приобретателя на делбения имот.
Ответникът Б. В. П. в писмен отговор на касационна жалба поддържа, че постановените в изложението по допускане на касационна обжалване въпроси не попадат в приложното поле на чл. 280 ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Изложени са и съображения относно правилността на обжалваното решение по съществото на спора.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като констатира, че решението е въззивно, с което в една част първоинстанционното решение е обезсилено, в друга потвърдено по предявени установителни искове, които са неоценяеми, намира че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателката е предявила, като главен, иск за прогласяване нищожността на проведена публична продан и извършено разпределение на сумите получени от нея от съдия изпълнител при Троянския районен съд по изп. дело № 221/2005 год., поради неучастието и в производството, като частен правоприемник на починал съделител и в отношение на евентуалност, иск за признаване за установено по отношение на ответника, че сумата от 27731,01 лв. определена по изп. дело № 221/2005 год. за изплащане на ответника, съгласно постановление от 17.05.2007 год. за разпределяне на сумите, получени от проданта, се дължи и следва да бъде изплатена на жалбоподателката-ищца. Производството и по двата иска е прекратено, поради недопустимост на исковете – по главния, поради липса на процесуална легитимация на ищцата, по евентуалния, поради това, че спора е разрешен с влязло в сила решение по гр. д. № 7/1999 год. на Троянския РС, с което неподеляемият имот е изнесен на публична продан и е определено как да бъде разпределена между съделителите, получената при продажбата сума.
Първият поставен от жалбоподателката-ищца въпрос касае правоприемствеността в делбеното производство при смърт на съделител, когато освен законен наследник има и частен правоприемник, с оглед качеството на ищцата на приобретател на делбения имот по договор за покупко-продажба срещу задължение за гледане и издръжка, сключен със съделител, по време висящността на делбеното производство. В тази връзка се поставя и вторият въпрос, дали съдът следва служебно да конституира в делбеното производство и частния правоприемник. Поставените въпроси не са решени в противоречие с установената съдебна практика по приложението на чл. 121 ГПК (отм.). Разпоредбата урежда прехвърляне на спорното право, което е било вече съдебно предявено т. е., което вече е предмет на висящ процес. В случая ищцата е придобила, чрез договор срещу задължение за гледане и издръжка апартамент, след влизане в сила на решението по допускане на делбата, от един от съделителите, на когото, след като му е бил възложен имота по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК (отм.), той не е платил сумите за уравняване на дяловете в шестмесечен срок по чл. 288, ал. 6 ГПК (отм.), при което решението за възлагане се обезсилва по право, по силата на закона, и имотът се изнася на публична продан – чл. 288, ал. 7, пред. 2 ГПК(отм.) – редакция ДВ бр. 64/99 год. Тъй като разпоредителната сделка е извършена по време висящността на делбен процес, приобретателката (ищца) е могла да встъпи в процеса на мястото на праводателя си по реда на чл. 121, ал. 2 ГПК (отм.), което не е сторила и на мястото на починалия съделител, прехвърлител по сделката с ищцата, е конституиран законния му наследник. Привлечена като трето лице помагач, след като възлагателното решение е обезсилено по право, производството продължава между първоначалните страни, съгласно чл. 121, ал. 1 ГПК (отм.), а ищцата няма качеството на страна съделител. За съда няма законово задължение служебно да конституира частния правоприемник в посочената хипотеза. Прехвърлянето на спорното право може да остане и неизвестно на съда, ако не е било изтъкнато нито от старините, нито от приобретателя, чрез встъпване (чл. 121, ал. 2 ГПК /отм./). Съдебният изпълнител, след обезсилване на възлагателното решение по силата на закона, извършва публичната продан при участието на страните – съделители посочени в изпълнителния лист, чийто обективни и субективни предели са задължителни за него. Ищцата, като трето лице помагач, няма как да участвува в разпределение на сумите получени при извършената продажба. Доколкото договора, предмет на нотариалния акт, от който ищцата черпи правата си на собственик на недвижимия имот, или на част от него, е валиден в отношенията между наследника на продавача и купувача, то приобретателката би могла да реализира правото си на вземане от сумите получени при продажбата на изнесения на публична продан недвижим имот, чрез осъдителен иск.
Представените от жалбоподателката съдебни решения нямат отношение към процесуалното правоприемство при прехвърляне на спорно право, което е предмет на висящ процес, поради което не са установени предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Няма основание за прилагане и на т. 3 от цитираната разпоредба, с оглед твърдение за празнота в съдебната практика и неправилно тълкуване на закона при процесуалното правоприемство на починал съделител, който освен наследник по закон има и частен правоприемник. Процесуалното правоприемство, като съществен процесуалноправен въпрос поставен в контекста на прехвърляне на спорно право, което е съдебно заявено е уредено в разпоредбите на чл. 120 ГПК (отм.) и чл. 121 ГПК (отм.), приложението на които не се нуждае от тълкуване, а установената трайна съдебна практика, няма причина да бъде изоставена, като неправилна.
При изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 68 от 10.06.2008 год. по гр. д. № 83/2008 год. на Великотърновския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ