О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 98
София, 10.11.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 07.11. две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 359 /2008 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, т.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба от “С” О. гр. Г. против решение №238 от 11.02.2008 год. по т.д. №2052/2007 год. на Софийския апелативен съд, ТО, V състав, с което по повод жалба на “Български пощи” Е. частично е отменено решение от 22.06.2007 год. по т.д. №396/2006 год. на Софийския градски съд, ТО, VІ-4 състав в частта, с която е бил уважен искът на “С” О. срещу”Български пощи” Е. с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ в пълния предявен размер за сумата от 97 017.20 лв., представляваща неизплатена цена на доставена компютърна техника и компютърно оборудване, и по реда на чл.208, ал.1 ГПК, отм. така предявеният иск е отхвърлен за сумата 87 315.45 лв., представляваща разликата над сумата 9701.78 лв. до пълния размер на иска. Софийският апелативен съд, за разлика от първоинстанционния, е приел, че ответникът по иска ”0Български пощи” Е. е направил извънсъдебно изявление за прихващане, поради което съдът е извършил съдебна компенсация на основание чл.104 ал.1 ЗЗД с насрещното вземане на ответника за неустойката за забавено изпълнение, дължима от ищеца.
Касаторът “С” О. пържа, че въззивното решение е неправилно, като навежда всичките отменителни основания по чл.281 т.3 ГПК. Прави довод, че Софийският апелативен съд служебно е въвел фактически твърдения, които страната не е правила, и в нарушение правилата за разпределение на доказателствената тежест, е замесил волеизявленията на “Български пощи” Е. със свои съждения. Подържа, че е уважил процесуално “възражение” за прихващане, направено от лице без представителна власт за разпореждане с материално право.
Касаторът сочи като основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване значителния материален и публичен интерес с оглед цената на исковете и вида на договорите, сключени след провеждане на открита процедура за възлагане на обществена поръчка. Подържа, че е постановено в противоречие с практиката на ВКС, вкл. и с т.6 на ТР-1-2000- ОСГК, а така също и че въпросът за възможността възражение за прихващане да се прави и пред двете инстанции се разрешава противоречиво от съдилищата. Така подържаните основания за допускане до касационно обжалване могат да се квалифицират като такива по чл.280, ал.1, т.т.1 -3 ГПК
Ответникът по касационната жалба “Български пощи” Е. оспорва касационната жалба, като навежда доводи, че не следва да се допуска до разглеждане, както и че по същество е неоснователна.
Касационната жалба е постъпила в съда с вх. №3177/29.04.2008 год. в срока по чл.283 ГПК/съобщението е получено от касатора на 31.03.2008 год., изхожда от страна, активно легитимирана да я подаде, срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване по смисъла на чл.286, ал.1 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Посочените от касатора основания за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК не представляват едновременно с това и основания за допускането му до касационно обжалване. Дори и да е налице соченият значителен материален и обществен интерес от предявения иск с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ, това не означава, че с произнасянето си по него, съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, като общо формулирано от законодателя основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Правният въпрос в този смисъл е съществен, не поради цената и вида на търсената защита, а защото той е обусловил решаващата воля на съда, обективирана в решението му. В случая такъв въпросът е извършената от Софийския апелативен съд съдебна компенсация на основание чл.104, ал.1 ЗЗД, поради направено от ответника по иска ”Български пощи” Е. извънсъдебно изявление за прихващане. За да са налице, обаче, основанията за допускане до касационно обжалване, това произнасяне по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, трябва да е направено при наличие на посочените в чл.280, ал.1, т.1-3, ГПК предпоставки.
Неоснователен е доводът за разрешаването на съществения правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС/чл.280, ал.1, т.1 ГПК/. Сочените от касатора решения не подкрепят тези му твърдения. Прогласената с т.6 на ТР 1-2000-ОСГК възможност за първи път пред въззивния съд да се прави възражение за прихващане, каквато е и тази с решение №677/14.ІХ.1954 год. по гр.д. №4329/54 г., ІV Г. О., не изключват правото на въззивния съд да проверява правилността на изводите на първоинстанционния съд за наличието или липсата на такова възражение. В случая Софийският апелативен съд е извършил съдебната компенсация, не поради направено за първи път пред него възражение за прихващане, а упражнявайки правомощията си на въззивна инстанция спрямо изводите на първоинстанционния съд, че сочените от ответника насрещни вземания не са предявени чрез възражение за прихващане. В рамките на контролно- отменителните си и решаващи правомощия въззивният съд е длъжен да обсъди основателността на правопогасяващите възражения, каквото е и това за прихващане, включително и да се произнесе по изводите на първоинстанционния съд за това дали такова възражение е направено пред него и дали е основателно.
Не е доказана и предпоставката на т.2 от чл.280 ГПК, а именно същественият материалноправен и процесуалноправен въпрос да е разрешен противоречиво от съдилищата, защото касаторът не само, че не сочи какво от приетото от Софийския апелативен съд съдебно прихващане се разрешава противоречиво от съдилищата, но и не представя доказателства за противоречива съдебна практика. Основание за допускане на касационно обжалване при тази хипотеза е съществуване на противоречива съдебна практика между влезли в сила съдебни актове, а не противоречивото разрешаване на съществения правен въпрос от двете съдебни инстанции в резултат на упражнен инстанционен контрол, какъвто е настоящият случай.
Не е налице и третото основание за допускане на касационно обжалване- произнасяне на въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона/чл.280, т.3 ГПК/. Въпросът за възможността да се прави възражение за прихващане за първи път пред въззивната инстанция и какъв е видът на изявлението за компенсиране е разрешен с т.6 на ТР1-2001- ОСГК. То не е загубило действие, тъй като законодателството, по което е постановено, не е променяно, нито се нуждае от допълнително тълкуване.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №238 от 11.02.2008 год. по т.д. №2052/2007 год. на Софийския апелативен съд, ТО, V състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: