О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 98
София, 17.02.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 21.01.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 439 /2008 година
Производството е по чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на И. П. В. и А. П. Д. и двамата от гр. С. против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 18 от 28.02.2008 год., по т.д. № 236/2007 год., с което са обезсилени решенията- основно и за поправка на очевидна фактическа грешка на СГС, първото от 13.07.2006 год., а второто от 31.01.2007 год., двете по ф.д. № 9359/2002 год., в частта, в която са отхвърлени като неоснователни предявените от настоящите касатори срещу ”П. Н. И.” О. и Д. П. Н. субективно съединени искове за прогласяване нищожността на сключени сделки, въз основа на които ответникът Д. Н. , в качеството си на съдружник е придобил 18 дяла от капитала на ТД ”П” О. и са отхвърлени като неоснователни предявените от срещу ТД ”П” О. и Д. П. Н. искове с правно основание чл.431, ал.2 ГПК за прогласяване нищожността на извършено с решения на Видинския окръжен съд : № 2349/01.12.1992 год. № 167 от 14.06.1995 год. и решение № 282 от 27. 09.1996год. последователно вписване в търговския регистър по партидата на ЮЛ-търговец на неподлежащи на вписване обстоятелства- размера на притежаваните от съдружника Д. Н. 8, респ.18 и 19 дружествени дяла в капитала на ответното ТД, като в останалата част, с която са отхвърлени, като неоснователни предявените от настоящите касатори установителни искове по чл.97 ГПК за прогласяване нищожността на взети от ОСС на ”П. Н.-В.” О. решения, по силата на които ответникът Д. Н. е придобил 18 дяла от капитала на същото дружество, съдебният акт на СГС е оставен в сила.
Съдържащите се в касационната жалба оплаквания се свеждат до неправилност на обжалваното решение, порок обоснован с допуснато от въззивната инстанция нарушение на закона, на съдопроизводствените правила и несъответствие на приетите за установени факти по спора с доказателствения материал по делото, касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Предвид така заявените оплаквания касаторът иска изцяло отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане на същия съд- друг състав, от фазата на събиране на посочените с въззивната жалба доказателства.
В депозираното по реда на чл.284, ал.3,т.1 ГПК изложение касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване с предпоставките на чл.281, ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Твърди, че по съществения правен въпрос- валидността на извършено в съответния търговски регистър по партидата на търговеца, правно и структурно обособено в О. вписване на неподлежащото на регистрация обстоятелство- размера на притежаваните от отделните съдружници дялове, с които последните участват в капитала на ТД, въззивният се е произнесъл в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в ТР № 1/ 2002 год. на ОСГК.
Отделно от това, според изложените доводи, по останалите съществени материалноправни въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл – отсъствието на правна възможност ОСС на ТД, структурно обособено в О. , при взето решение извън пределите на компетентността му, с последващо свое решение самостоятелно да констатира и прогласи успешно неговата нищожност, с произтичащите от същата правни последици, вкл. по отношение извършеното в търговския регистър вписване и за действителността на осъществено въз основа на решение на ОСС в О. преразпределение на дружествения капитал, чрез прехвърляне на дялове от един съдружник на друг, без спазване на предвидената от ТЗ форма, доколкото липсва съдебна практика, то те се явяват от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото и на осн. чл.280, ал.1,т.3 ГПК касационното обжалване следва да бъде допуснато.
Ответниците по касационната жалба не са взели становище по реда на чл.287, ал.1 ГПК по въведените от касатора основания за допускане касационното обжалване и по основателността на касационните оплаквания.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страната и данните по делото, съобразно правомощията си по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, съответстваща на изискванията на чл.284 ГПК е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване, въз основа на селективния критерий по чл.280, ал.1,т.1 ГПК, в случая е налице.
Въпросът за валидността на извършено в съответния търговски регистър вписване по партидата на търговец, правно и структурно обособен в О. на конкретния размер, притежавани от отделните съдружници дялове в неговия капитал, по който въззивният съд се е произнесъл, е съществен материалноправен въпрос по вложения от законодателя в чл.280, ал.1 ГПК смисъл, тъй като е обусловил крайния изход от спора по предявения установителен иск с правно основание чл. 431, ал.2 ГПК / отм./.
Даденото в обжалвания съдебен акт разрешение на същия противоречи на възприетото в т.3 от ТР № 1/2002 год. на ОСГК на ВКС, според което вписването на неподлежащи на вписване обстоятелства е всякога нищожно, поради което и допълнителните предпоставки на визирания в т.1 на чл.280, ал.1 ГПК селективен критерий, на който касаторът се позовава са осъществени и касационното обжалване следва да се допусне.
Що се касае до останалите материалноправни въпроси, с които приложното поле на касационното обжалване е обосновано, то безспорно същите са важни за правилното приложение на закона, но доколкото въз основа на тях крайните решаващи изводи на Софийски апелативен съд за неоснователност на заявената при условията на чл.103 ГПК/ отм./ установителна искова претенция за прогласяване нищожността на взетите от проведените ОСС на ”П” О. решения, както следва: на 27.11.1992 год. по т.1 и т.3 от дневния ред; на 07.06.1995 год. по т.7.2 от дневния ред; на 24.04.1996 год. по т.3.2 от дневния ред, въз основа на които ответникът Д. Н. е придобил нови 18 дяла в капитала на ТД, не са изградени, те не се явят съществени по см. на чл.280, ал.1 ГПК.
За да потвърди решението на СГС в тази му част, въззивният съд е приел, че ищците не са установили в хода на делото, съобразно въведената с чл.127, ал.1 ГПК/ отм./ доказателствена тежест в процеса, че на проведените ОСС в ответното ТД са взети решения, излизащи извън определените от ТЗ и дружествения договор предели на неговата компетентност, вкл. касаещи придобиване на дружествени дялове от ответника Н. Следователно аргументацията на Софийски апелативен съд, обусловила приетата неоснователност на предявения иск не се основава на предприето от решаващата инстанция тълкуване на закона в посочения от касатора смисъл, а на конкретно установените по делото фактически констатации.
С оглед горното следва да се приеме, че по отношение на горепосочените въпроси липсва основната процесуална предпоставка за допустимост на касационното обжалване, попадаща в категорията на абсолютните, което от своя страна изключва и необходимостта от обсъждане на релевираното от касатора основание по т.3 на чл.280 ГПК.
Последният е внесъл следващата се, съгласно чл.18, т.1 от Тарифа № 1/2008 год. на МП държавна такса за произнасяне по допускане на касационната жалба до разглеждане. Следователно необходимо е да му се укаже, да внесе такава и за разглеждане на същата по същество на наведените касационни оплаквания. Изчислена в съответствие със законовото правило на чл.18, ал.2, т.2 от цитираната Тарифа, тя възлиза на сумата 15 лева / петнадесет лева/
След внасянето и в законоустановения едноседмичен срок, считано от съобщението до страната, делото следва да се докладва за насрочване в съдебно заседание.
Водим от горното настоящият състав на второ отделение, търговска колегия на ВКС, на осн. чл.280, ал.,т.1 ГПК, във вр. с чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд №
УКАЗВА на касаторите И. П. В. и А. П. Д. и двамата от гр. С. да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба общо в размер на сумата 15 лв. /петнадесет лева/, в едноседмичен срок, считано от съобщението до същите, в което изрично се впише, че при неизпълнение на дадените указания делото ще бъде прекратено.
СЛЕД ВНАСЯНЕ на определената държавна такса да се докладва делото за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: