1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 980
[населено място], 19.12.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на пети декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 2078/2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК, образувано по касационна жалба на ЕТ Е. А. Д. с фирма Е. Й. – М. – Г.”, със седалище и адрес на управление [населено място], представлявана от адв. И. В., срещу решение № 1973 от 10.12.2012г., постановено по т.д. № 2382/2012г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, пети състав, с което е потвърдено решение от 3.05.2012г., постановено по т.д. № 4/2012г. на Окръжен съд – [населено място]. С решението е уважен иск по чл.92 ЗЗД на [фирма] за сумата от 63 084 лв., ведно със законната лихва, считано от 13.01.2012г. до окончателното й заплащане и разноски 4323 лв. Касаторката иска отмяна на решението като незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Позовава се на критериите за селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Представен е отговор на касационната жалба от адв. П. К., със становище да не се допуска въззивното решение до касационно обжалване по съображения, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. Направено е искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение намира касационната жалба за редовна – подадена е от надлежна страна, спазен е преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията по чл.294, ал.3 ГПК.
Не са налице обаче визираните от касатора предпоставки за допускане на решението на Софийския апелативен съд до касационно обжалване, по следните съображения:
За да потвърди решението, с което е уважен искът на ищеца [фирма], с правно основание чл.92 ЗЗД, с клауза за неустойка по договор от 12.04.2011г., САС е приел, че исковата молба съдържа признание на ищеца за получено количество слънчоглед от 179. 440 т. през есента на 2011г., за които има издадена двустранно подписана фактура. Представена е нот.покана за доставяне на 420.560т. шарен слънчоглед от ищеца до ответника с предупреждение, че след изтичане на срока – 31.10.2011г., ще бъде събрана неустойка в размер на 63 084 лв. на основание чл.7.1.2 на договора. Ответницата по делото – касаторка не е подала отговор на исковата молба в срока по чл.367, ал.1ГПК, искането й за възстановяване на срока не е уважено с определение, постановено по реда на чл.66 ГПК. Независимо от влязлото в сила определение, с което е отказано възстановяване на срока за представяне на отговор на исковата молба, въззивният съд е съобразил разпоредбата на чл.370 ГПК и е приел, че представените доказателства за влошено здравословно състояние на съпруга не установяват непредвидени обстоятелства по чл.64, ал.2 ГПК, поради хроничния характер на заболяването. Затова са приети за неоснователни оплакванията за постановяване на решението от първоинстанционния съд при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Въззивният съд е обсъждал представените от ответницата, но неприети от окръжният съд документи и е счел, че те не установяват предаването на допълнителни количества шарен слънчоглед на 30.11.2011г. и на 2.12.2011г. Двете фактури не носят подписа на получателя и не са придружени с първични документи- кантарни или експедиционни бележки, товарителница или приемателно предавателни протоколи. След тълкуване на чл.7.1.2 на договора, САС приел е, че обективираната в краузата воля на страните е ясно и недвусмислено изразена – всяко неизпълнение на договорените количества се санкционира с неустойка 25% от стойността на недоставеното количество слънчоглед. Купувачът е изправна страна по договора, а продавача дължи за недоставените количества 420.560т. слънчоглед договорна неустойка от 63 084 лв.
По изложението на основанията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК:
Въпросът следва ли въззивната инстанция да извърши самостоятелна преценка на доказателствата по делото и да обсъди всички доводи и възражения изложени във въззивната жалба и да мотивира решението е релевантен за спора въпрос , но не е обуславящ изхода на спора, защото съдът е обсъдил доводите на страните, нещо повече, позволил си е да обсъжда представени от ответницата писмени доказателства, които не са били приети от първоинстанционния съд поради настъпила преклузия по чл.370 ГПК. В този смисъл решението на САС не е в противоречие със задължителната за съдилищата практика, на която се позовава касатора – Постановление №1 от 13.07.1953г. на ВС и ТР №1 от 4.01.2001г. на ОСГК на ВКС, решение № 216 по т.д. №87/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. по чл.290 ГПК.
Не е обуславящ изхода на спора материалноправния въпрос дължи ли се договорна неустойка, когато претенцията за неустойка е предявена от неизправна страна и дължи ли се неустойка когато са налице обективни причини за неизпълнението е довод за неправилност. Така формулиран въпросът изразява несъгласие с приетата от въззивния съд фактическа обстановка. За да потвърди обжалвания резултат въззивният съд, след преценка на доказателствата по делото, е приел за изправна страна ищеца по делото и за неизправна – ответницата, която не е изпълнила задължението си по договора да достави на купувача договореното в т.2.1 количество слънчоглед. В тежест на изпълнителя по договора е да докаже, че е доставил на купувача 600 тона шарен слънчоглед, при характеристиките за качество, посочени в т.2.2 на договора. Касационната инстанция проверява правните изводи на съда, обусловили изхода на спора, а не правилността на възприетите от съда по същество факти и обстоятелства – т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС.
Не е налице и допълнителния критерий по т.1, на чл.280 ГПК доколкото липсва обективен идентитет между разрешения с решение №15 по т.дело № 395/2009г. правен въпрос и този по конкретното дело. В цитираното решение , постановено по реда на чл.290 ГПК е даден отговор на въпроса приложим ли е режима на ЗЗД по отношение на действителността на договорите за наем, сключени между търговци или същият е изключен от разпоредбите на ТЗ, регламентиращи компетентността на органите на управление на търговското дружество и относно пределите на отговорността по чл.82 ЗЗД за вреди , които изправната страна е могла да ограничи. Неотносимо е решение № 419 по т.дело №711/2004г. на ВКС, ТК, което съдържа произнасяне по въпроса за приемане на стока с недостатъци по договор за изработка и последиците от уведомяването на изпълнителя от възложителя. Касаторът се позовава само на едно изречение от решението, че възложителят не може да черпи права от собствената си неизправност, каквато неизправност не е установена от въззивния съд. Следователно, представеното решение, постановено по реда на отм.ГПК не доказва допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Не представлява общото основание по чл. 280, ал.1 ГПК въпросът : редовно изготвените по реда на чл.7 от ЗС и чл.114 ЗДДС фактури, които не са оспорени в съдебното производство по реда на чл.193 ГПК имат ли официална удостоверителна сила за отразените в тях обстоятелства. Въпросът не е коректно поставен. Производство по оспорване на фактурите не се е развило, тъй като те не са били приети като доказателства от окръжния съд, поради изтичане на срока за представянето им. Освен това фактурите не са подписани от получател, поради което не представляват разписка за получени от купувача количества слънчоглед, каквито биха били първични счетоводни документи за предаването на количеството слънчоглед – кантарни бележки, приемателно-предавателни протоколи за получаване на слънчогледа или товарителници. Не е налице допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК доколкото по въпроса за материалната доказателствена сила на фактурата и разпределението на доказателствената тежест при оспорването й има установена съдебна практика, като решение №46/27.03.2009 г. по т. д. №546/2008 г., ВКС, ТК ІІ т. о.; решение № 71/22.06.2009 г.по т. д. № 11/2009 г. ВКС, ТК; решение № 62/25.06.2009 г. по т. д. №. № 546/2008 г. ВКС, ТК; решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ІІ т. о.; решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2009 г., І т. о.; решение №166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г., ІІ т. о.; решение № 109/07.09.2011 г. по т. д № 465/2010 г., ІІ т. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК.
В заключение не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Искането на ответника по касация за присъждане на разноски не следва да се уважава, тъй като не са представени доказателства да са направени, съгласно чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното съставът на ВКС, ТК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1973 от 10.12.2012г., постановено по т.д. № 2382/2012г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, пети състав.
Определението не подлежи на обжалване:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: