О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 980
София, 29.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми юли, през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Димитрова гр.д.№ 5171 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288, вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Пътни строежи“А. , гр. П. и И. А. Б. от с. В., област Пазарджик, чрез процесуалния им представител адв. А от АК-Бургас срещу въззивно решение № 17 от 18.03.2008 год. по гр.д. № 23/2008 год. на Бургаския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 156/06.07.2006 г., постановено по гр.д. № 250/2005 г. на Бургаския окръжен съд, с което са осъдени „Пътни строежи“А. , гр. П. и И. А. Б. от с. В., солидарно да заплатят на И. К. Г. от гр. Б., сумата от 10 289 лв., представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди вследствие на ПТП, ведно със законната лихва, считано от 01.06.2005 г. до окончателното изплащане и са присъдени разноски в размер на 1 722,55 лв., като искът за разликата до пълния претендиран размер от 12 000 лв., е отхвърлен.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, с обжалваем интерес над 1000 лв. и е процесуално допустима.
Твърдението в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. Формулираният материалноправен въпрос, обуславящ основанието за допускане на касационен контрол е по прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД касаещ съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец, релевантен за определяне размера на дължимото обезщетение, а процесуалноправният въпрос е нарушение на чл. 218з ГПК/отм./ – неизпълнение от страна на въззивния съд при новото разглеждане на делото на задължителните указания, дадени от ВКС в отменителното му решение. Представено е решение № 201 от 13.03.2003 г. на ВКС по гр.д. № 854/2002 г., V г.о.
Ответникът по касация И. К. Г., чрез процесуалния си представител адв. Д от АК-Бургас в писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК релевира доводи за недопустимост на касационнното обжалване и неоснователност на касационната жалба.
Настоящият състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице хипотезите на чл.280, ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради следното:
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, следва атакуваното въззивно решение да е постановено в противоречие със задължителната съгласно чл.130, ал.2 от ЗСВ практика на Върховния касационен съд, както и на постановленията на Пленума на Върховния съд и на трайната съдебна практика.
Основанието за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК е налице, когато даден правен въпрос /процесуален или материалноправен/ се решава противоречиво от съдилищата. Този правен въпрос трябва да е свързан с решаващите изводи на съда, т.е. тези, които са обосновали изводите за съществуването или несъществуването на спорното право и се явяват съществени с оглед изхода на делото. Като противоречива съдебна практика по см. на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, следва да бъдат сочени и представени само влезли в сила съдебни решения.
Основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е налице, когато е решен от въззивния съд правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Такова основание, при кумулативност на двете предпоставки, би било налице, ако произнасянето на съда по този въпрос би допринесло за развитие на правната наука, ако представлява нов принос в прилагането на закона, ако е свързано с тълкуване на закона – на неясни и непълни правни норми, с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата.
В конкретния случай поставеният в изложението от касаторите ответници материалноправен въпрос, касаещ приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а именно наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец в по-голяма степен от приетата в обжалваното решение, не е разрешен в противоречие с трайно установената съдебна практика. За да стигне до извода, че пострадалият ищец е допринесъл за процесното ПТП, в резултат на което са причинени щети на камиона му, при 10% съпричиняване, въззивният съд е обсъдил представените по делото доказателства в тази насока при условията на чл. 188, ал. 1 ГПК/отм./ и този негов извод е в съответствие със задължителните указания, дадени с отменителното решение на ВКС. В случая не е представена както практика на ВКС, така и практика на други съдилища, която да обосновава наличие на противоречие с обжалвания съдебен акт, поради което по този въпрос не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Вторият въпрос, който се поставя като обуславящ изхода на спора е процесуалноправен и се отнася до приложението на чл. 218з ГПК/отм./ – неизпълнение от страна на въззивния съд при новото разглеждане на делото на задължителните указания, дадени от ВКС в отменителното му решение. Настоящата инстанция намира, че този въпрос не е основополагащ за изхода на спора и не е от кръга на въпросите, обуславящи допустимостта на касационното обжалване. В случая обаче, както се посочи по-горе, въззивният съд е постановил решението си, съобразявайки се със задължителните указания на ВКС. Поставеното решение не е в противоречие с представеното решение по гр.д. № 854/2002 г. на ВКС, V г.о., което се отнася до друга хипотеза, а именно, че при новото разглеждане на делото въззивният съд не може да се произнася по допустимостта на обжалваното първоинстанционно решение, тъй като този въпрос е преклудиран с касационното решение, какъвто не е настоящия случай.
Дали в конкретния случай фактите и обстоятелствата са били преценени правилно от въззивния съд е извън обсега на преценката по чл.280, ал.1 ГПК. Следва да се отбележи, че като цяло направените доводи от касаторите обосновават касационни оплаквания относно порочността на постановеното въззивно решение по чл. 281, т. 3 ГПК, но същите могат да бъдат разглеждани от касационния съд по същество едва след допускане на касационното обжалване. Твърдения, които се отнасят до неправилност на решението, изразяващи се в неговата необоснованост, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, не могат да аргументират приложното поле на факултативния касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения и на основание чл.288, вр. с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 17 от 18.03.2008 год. по гр.д. № 23/2008 год. на Бургаския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: