О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 980
София, 30.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 15.10.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №807/2009 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. И. Г. и Г. М. Г. против решение от 03.02.2009г. на Окръжен съд гр. М.,постановено по гр.д. №352/2008г. по описа на същия съд.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторите заявяват,че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос,отнасящ се до възможността,че при наличие на законно построена сграда в имота,собственост на някой от съделителите,няма пречка земята да бъде възложена на собственика на сградата,тъй като тя се явява обслужваща сградата,който въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС,основание за допускане на касационно обжалване съгласно предвиденото в член 280 ал.1 т.1 от ГПК.
По отношение на произнесеното от съда във въззивното решение във връзка с претенцията по член 286 от ГПК за заплащане на направените в имота подобрения ,която съдът е отхвърлил,касаторите твърдят,че в тази част решението е необосновано и неправилно,които доводите им представляват касационни оплаквания по смисъла на член 281 ал.1т.3 от ГПК,но не и основания за допускане на касационно обжалване съгласно член 280 ал.1 от ГПК.
В края на изложението си касаторите посочват,че освен това тези спорове се решават противоречиво от съдилищата,като правилното им решаване е от значение за точното прилагане на закона,без да се излагат аргументи в тази посока.
Касационният съд,с оглед направените доводи в изложението намира,че касаторите твърдят,че е налице хипотезата на член 280 ал.1 от ГПК-когато произнасянето на съда по материалноправени и процесуалноправни въпроси е в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът по касационната жалба Г. И. Г. ,в писмения си отговор,счита че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и моли същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е приел,че в случая е налице хипотезата,предвидена в член 288 ал.1 от ГПК/отм/,според която когато някой от имотите е неподеляем и не може да бъде поставен в дяловете ,съдът постановява да бъде изнесен на публична продан,като страните в делбата могат да участват в наддаването при публичната продан. Наред с това, при произнасянето си, съдът е изложил съображения относно неприложимостта на разпоредбата на член 288 ал.3 от ГПК/отм/,тъй като имот предмет на делбата не съставлява жилище,а построената в него масивна жилищна сграда е изключена от делбената маса.
За да обосноват наличието на хипотезата на член 280 ал.1 т.1 от ГПК,касаторите се позовават,съгласно изложеното в касационната жалба в разделЬ- по отношение на изнесения на публичната продан имот-решение №615/2002г.по гр.д. №93/2002г.,съгласно което”само на сънаследник,който при откриване на наследството е живял в делбеното жилище,същото може да се възложи в дял”,което е неотносимо към произнасянето на съда по сочения материалноправен въпрос. Последното се отнася до възможността за възлагане на неподелям имот,който е жилищен,какъвто имота,спрямо който е постановено изнасянето на публичната продан не е,видно от диспозитива на въззивното решение същият „съставлява неподеляем недвижим имот,съставляващ УПИ *,пл. №1009 в кв.12 а по плана на гр. Ч.,целият от 660 кв.м,ведно с находящата се в имота масивна сграда-гараж с две клетки и дървена надстройка”.
Също така в изложеното по касационната жалба се посочва и Тълкувателно решение №1/17.05.1995г. по гр.д. №3/1994г. на ВКС,като се цитират част от мотивите по същото,че”в застроения имот постройката има главно значение ,а теренът-несамостоятелно обслужващо значение”. Цитираната практика освен,че е неотносима към произнесеното от съда по спора, но и тя се отнася до уреждане на други правоотношения и последици,тъй като горепосоченото тълкувателно решение е постановено по въпроси,свързани с разпоредбите на член 1,член 2, член 3 и член 7 от ЗВСВОНИ и конкретно касаторите цитират т.2 от същото,която се отнася до одържавен незастроен имот,който след това е застроен и възможностите за възстановяване правото на собственост ,като е предвидена такава хипотеза,само при условие,че останалата незастроена част може да се обособи като самостоятелен обект на собственост. Ето защо не е налице сочената от касаторите хипотеза на член 280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
По отношение позоваването на разпоредбата на член 280 ал.1 т.2 от ГПК,не са посочени, нито са приложени влезли в сила решения на съдилища долустоящи на ВКС по сходни казуси,в които поставените въпроси са решени противоречиво на постановеното с въззивното решение. Единствено цитирането на тази разпоредба ,както и на член 280 ал.1 т.3 от ГПК,само по себе си,не може да обоснове допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 03.02.2009г. на Окръжен съд гр. М.,постановено по гр.д. №352/2008г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: