Определение №981 от 10.8.2012 по гр. дело №1531/1531 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 981

София, 10.08.2012г.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи юли две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ДИЯНА ХИТОВА

изслуша докладвано от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1531 по описа за 2011г. и приема следното:

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адв.Д. като процесуален представител НЧ „О. П.” София срещу въззивното решение на СГС от 27.ІV.2011г. по гр.д. № 12160/2010г.
Ответницата по касационната жалба С. К. Р. от София в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК е заела становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение СГС е потвърдил решението на СРС от 26.ІV.2010г. по гр.д. № 57095/2009г., с което са уважени предявените от С. К.Р. срещу НЧ „О. П.” искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ.
За да постанови решението, въззивният съд, препращайки на основание чл.272 ГПК и към мотивите на първоинстанционния, е приел, че дисциплинарното уволнение на ищцата от длъжността „библиотекар” по основния трудов договор и от длъжността „касиер-домакин” по допълнително трудово правоотношение за това, че на 16.ХІІ.2009г. без знанието на работодателя подготвя, организира и участва съвместно с лица, което не са членове на читалището, в незаконно събрание за смяна на избраното, регистрирано от съда и действащо читалищно ръковоство; при извършване на своите действия без знанието на работодателя предоставила поверителни сведения – лични данни, финансово-счетоводни документи, служебна кореспонденция и доказателства по гр.д. № 261/2008г. на СГС на лица, които от дълго време подронват авторитета и доброто име на ръковството на читалището и са страна по граждански дела, водени от работодателя в своя защита; с действията си Р. нарушила заповед № 7-1/15.VІІІ.2009г. за достъп до сградата на външни лица, с което предвид състоянието на сградата и изискванията за аварийна и противопожарна безопасност е поставила под заплаха здравето и живота на неправомерно допуснатите от нея в сградата лица, е незаконно. Писменото уводомление, връчено при отказ на ищцата, не съдържа надлежно искане от работодателя за даване на обяснения относно второто вменено с уволнителния акт дисциплинарно нарушение /предоставяне на поверителни сведения без знанието на работодателя/ – в уведомлението това нарушение не е индивидуализирано достатъчно от обективна страна, като не е посочено какво представляват поверителните сведения, чии лични данни и какви конкретно финансово-счетоводни документи, служебна кореспонденция и доказателства по гр.д. № 261/2008г., на кого и най-вече кога ищцата е предоставяла, за да може ищцата да даде и конкретни обяснения; с оглед на това заповедта е немотивирана по отношение на това нарушение и правилно не е обсъждано това нарушение, респективно неоснователни са оплакванията на ответника във връзка с него. Проведеното в читалището събрание е по повод конфликт между читалищното ръководство и повече от сто граждани по повод управлението и стопанисването на читалището, във връзка с което била назначена проверка от кмета на район „С.”; няма данни ищцата да е участвала в организацията и подготовката на събранието, но е участвала в него и е допуснала провеждането му в сградата на читалището, която е общодостъпна, с което не е извършила дисциплинарно нарушение, но дори формално да осъществява състава на такова, то не обуславя налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Във връзка с третото вменено нарушение е прието, че ответникът, чиято е била тежестта, указана му с доклада по делото, не е представил заповед № 7-1/15.VІІІ.2009г., поради което съдът не може да установи дали тази заповед е била нарушена от ищцата.
В изложението на НЧ „О. П.” по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, се сочи, че въззивният съд се произнесъл в хипотезите по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по въпросите: 1. какво следва да е съдържанието на искането на обяснения от страна на работодателя по смисъла на чл.193 КТ, какво се разбира под надлежно искане на обяснения, каква е формата на това искане; 2. какво представлява и следва да съдържа индивидуализирането от обективна страна на дисциплинарното нарушение в писменото уведомление до работника; 3. какво следва да съдържат мотивите на заповедта за дисциплинарно наказание, за да бъде същата мотивирана по смисъла на чл.195 ал.1 КТ; 4. допустимо ли е обсъждане на доказателства от друг висящ спор с различни страни от настоящия /гр.д. № 261/2008г. по описа на СГС/ във въззивното производство и обосноваване на въззивното решение на такива доказателства.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
Първите два поставени от касатора материалноправни въпроси са съществени по принцип, но не са от значение за изхода на спора по делото в случая. Това е така с оглед решаващият извод на въззивния съд във връзка с второто вменено на ищцата дисциплинарно нарушение, че то не е индивидуализирано съобразно изискванията на чл.195 ал.1 КТ.
По третия поставен от касатора материалноправен въпрос е налице многобройна и непротиворечива практика, в т.ч. и задължителна на ВКС, формирана по реда на чл.290 и следв. ГПК, която настоящият състав напълно споделя и не намира основание за нейната промяна. Така според решения по гр.д. № 38/2009г. ІV ГО, по гр.д. № № 1670/2010г. ІV ГО, по гр.д. № 1276/2010г. ІV ГО и други разпоредбата на чл.195 ал.1 КТ предвижда точно определени изисквания за съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание, касае се до задължителни реквизити – сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, времето на извършване, вида на наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се налага, липсата на само един от посочените реквизити е достатъчно,за да се приеме,че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна, тъй като нормата на чл.195 ал.1 КТ е императивна. В този смисъл е и даденото разрешение на въпроса от въззивния съд в атакуваното решение.
По поставения от касатора процесуалноправен въпрос въззивният съд не се е произнесъл. Нито в мотивите на атакуваното решение, нито в тези на първоинстанционния съд, към които съдът е препратил на основание чл.272 ГПК, не се съдържат фактически и правни изводи, основани на събрани доказателства по друг висящ и неприключил спор между други страни – гр.д. № 261/2008г. Следователно по този въпрос не е налице основната предвидена в чл.280 ал.1 ГПК предпоставка за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на сгс, ІІ- „Д” въззивен състав, постановено на 27.ІV.2011г. по гр.д. № 12160/2010г.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top