О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 981
София, 02.11.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ: Д. ЦЕНЕВА
Бонка Дечева
изслуша докладваното от председателя Ж. С. частно гражданско дело N 404/2010 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от „С.” ООД, гр. София срещу решение от 19.11.2009 г. по гр. д. № 1320/2009 г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено решението по гр. д. № 26168/06 г. на СРС,с което е прието за установено по отношение на ответниците, че касаторът е собственик на недвижим имот пл. № 18, м. Центъра, по плана на гр. София, ул. “О.” № 29 и построената в имота триетажна сграда, като постановено по недопустим иск. Касационният довод е за необоснованост на извода за отсъствие на правен интерес. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се поддържа, че правният интерес е породен и от това, че ответниците все още са регистрирали като постоянен адрес, административния този на имота, предмет на иска и собствен на касатора.
В изложението е направено позоваване на основанието по чл. 280, ал.1 т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по съображение, че решеният процесуален въпрос за допустимостта на иска се решава противоречиво от съдилищата, в подкрепа на което се представят решения.
Ответникът по жалбата М. М. Й. намира същата за неоснователна, поддържа че не е налице твърдяното основание за допускане на касационна проверка. Останалите ответници не вземат становище по иска.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и обжалваем интерес на стойност над 1000 лв.
След проверка на релевираната предпоставка за допускане касационна проверка и данните по делото настоящият съдебен състав на ВКС, І г. о. намира, че не следва да се до пусне проверка на въззивното решение.
Касаторът е предявил на 27.11.2006 г. ревандикационен иск срещу Г. Стеткова, М. К., Т. Й., З. К. и М. Й.. Поддържал е, че е собственик на имота на основание договор за покупко-продажба, но те не предават владението на имота. С молба от 31.05.2007 г. повереникът на касатора е заявил, че ответниците не упражняват фактическа власт върху имота, съществувалата в него сградата е съборена, поради което моли искът да бъде изменен от осъдителен ревандикационен в установителен иск за собственост на имота, правният интерес от който е налице поради това, че ответниците са адресно регистрирани на адреса, който са посочили като постоянен. Представено е било и удостоверение от СО-служба кадастър издадено на 03.05.2007 г., от което се установява, че съществувалата в имота триетажна жилищна сграда е съборена.
В съдебно заседание от 22.04.2008 г. повереникът на касатора е потвърдил изложеното в молбата. Заявил е, че към момента на предявяване на иска ответниците са обитавали съществувала в имота временна постройка, но след обявяването й за самосрутваща се и при оказано съдействие от МВР са я напуснали. Поисканото изменение на иска от осъдителен в установителен е било допуснато. Първоинстанционния съд е уважил иска като е приел за установено по отношение на ответниците, че касаторът е собственик на имота.
С решението си въззивният съд се е произнесъл по съществения за допустимоста на иска въпрос дали е налице правен интерес от него. С оглед установените факти, е прието, че към момента на предявяване на иска не е бил налице интерес от търсената с установителния иск защита, тъй като ответниците не оспорват вещните права на касатаро върху имота и са преустановили да го владеят.
Въпросът е решен в съответствие с постоянната практика на съдилищата, която приема, че правен интерес от установителния вещен иск е налице, когато трето лице оспорва вещните права на собственика и заявява свои върху същия имот. Такива данни по делото не се твърдят. Нарушаването на правата на ищеца е било извършено с това, че не му се предава владението върху част от терена, зает с помощна постройка, но то е преустановено преди предявяване на иска. Това, че някои от ответниците продавачи не са променили регистрираните от тях постоянни адреси на административния адреса на имота, не обуславя интерес от предявяване на вещен иск, тъй като неизпълнението на административното задължение за регистриране на нов адрес при промяната му не смущава правната сфера на собственика на имота. Не е налице оспорване на твърдяното от ищеца право на собственост, поради което липсва обект на защита.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от решение от 19.11.2009 г. по гр. д. № 1320/2009 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: