2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 981
[населено място], 07.10.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №510 по описа за 2010год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. Г. Д. от[населено място], обл.Плевен, срещу решение от 18.12.2009г., постановено по гр.д.№750/2009г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 19.06.2009г. по гр.д.№7/2009г. на Никополски районен съд за отхвърляне на предявения от Д. Г. Д. против В. Д. И. иск с правно основание чл.45 от ЗЗД.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът В. Д. И. не взема становище.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от Д. Г. Д. против В. Д. И. иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди – разходи за пътувания, телефонни разговори, адвокатски хонорар по водени дела; суми, платени от ищеца на трети лица.
Релевиран е от касатора въпрос относно: навременната правна помощ, която имат право да търсят и получават гражданите. Касаторът счита, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона.
Релевираният от касатора правен въпрос не е относим към достъпа до касационно обжалване на въззвното решение. Правната помощ се състои в осигуряване на безплатна адвокатска защита. Определението, с което се отказва правна помощ, подлежи на обжалване с частна жалба, а определението на съда по частната жалба е окончателно – чл.95, ал.5 и ал.6 от ГПК. По делото са постановени определения, с които е отказана правна помощ на Д. по делото пред първата и пред въззивната инстанция. Тези определения са влезли в сила като необжалвани. След като е предвидена възможност за самостоятелно обжалване на отказа за предоставяне на правна помощ, законосъобразността на отказа не може да бъде преценявана при инстанционния контрол на решението. Поради това въпросите за отказаната правна помощ са неотносими и към общото основание за селектиране на касационните жалби, а именно произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 18.12.2009г., постановено по гр.д.№750/2009г. на Плевенски окръжен съд, по касационна жалба на Д. Г. Д..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: