О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.981
гр.София, 30.10. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 766/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
С. Д. С. и К. Д. С. от гр. Ш. са подали касационна жалба вх. № 2* от 12.05.2009 год. срещу въззивното решение от 24.03.2009 год. по в.гр.дело № 797/2008 год. на Ш. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 756 от 04.11.2009 год. по гр.дело № 1351/2008 год. на Ш. районен съд. С първоинстанционното решение е уважен предявения от С. И. В. и Р. С. И. иск по чл.53 ЗКИР, като е прието за установено, че са собственици върху площта на ивицата земя в имот № 8* по кадастралната карта на гр. Ш., ограничена между кадастралната граница между този имот и имот № 8* и границата между тях, определена съгласно дворищнорегулационния план от 1928 год., очертано с граници – оцветена с червена линия между пунктове „А” и „Б” на скица № 5 към заключението на вещото лице.
Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявения иск.
Като основание за допускане касационно обжалване на решението се сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК и се формулира въпрос, който според касаторите е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно: допустимо ли е без да обсъжда писмените доказателства по делото, съдът да основава решението си единствено на становището на вещо лице по въпрос, за който не са необходими специални технически, а юридически познания, както и дали съдът или вещо лице с техническо образование е компетентен да обсъжда приетите по делото писмени доказателства във връзка със заплащане на суми за уреждане на сметки по регулация?
О. по касация С. И. В. и Р. С. И. са на становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество намират жалбата за неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение, поради следните съображения:
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд изцяло е възприел заключението на съдебно-техническата експертиза, съгласно което през 1939 год. са били уредени регулационните сметки между собствениците на парцел ****Х-12 – С. А. П. и на парцел **** – И. Б. С. по дворищнорегулационния план на гр. Ш., одобрен със заповед № 1* от 20.06.1928 год., който е и единственият приложен регулационен план по отношение на процесните парцели. Прието е по-нататък, че със заповед № 5158/1975 год. е бил одобрен нов план за тази част от града, като новата имотна граница не съвпада с тази по плана от 1958 год., а минава по западната фасада на жилищната сграда на ищците, но ответниците/сега касатори/ не са се възползвали от правото си по чл.114, ал.1 ЗТСУ/отм./ да заплатят съответното обезщетение по предвидения в ППЗТСУ/отм./ ред. Съдът е приел, че няма данни по делото за извършена процедура по оценка и заплащане на придаваемото се място, т.е. този план не бил приложен и се е позовал на § 6 от З. разпоредби на ЗУТ, според който всички отчуждителни действия по предходни регулационни планове, които не са приложени и за които не е извършена оценка и заплащане се отменят. Според въззивния съд, ответниците/касатори/ са пропуснали преклузивния шестмесечен срок по § 8 от ПЗР на ЗУТ, в който са могли да поискат прилагането на плана. Окръжният съд намерил за неоснователни възраженията на ответниците/касатори/, че процесните 14 кв.м. са заплатени от И. Б. на бившата собственица на парцел ****Х-12 в кв.157 Станка А. П. съгласно протокола от 14.04.1939 год. на К. по чл.27 от Закона за благоустройството на населените места.
При тези данни, не е налице нито една от хипотезите по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Основание по този текст от процесуалния закон би било налице когато: а/ произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми; или б/ съдът за първи път се произнася по даден правен спор или в/ изоставя се едно тълкуване на закона, за да бъде възприето друго. Оплакванията, че въззивното решение е основано единствено на заключението на съдебно-техническата експертиза, че вещото лице не е имало задача да отговори дали собствениците на засегнатите от регулацията имота са уредили сметките помежду си и че неговият отговор не обвързва съда, който бил длъжен да обсъди протокола на комисията по чл.27 от ЗБНМ от 14.04.1939 год. и нотариално заверената молба от С. П. и И. Б. до кмета на Ш. от 20.05.1939 год., би могло да се проверява с оглед твърдението за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.281, т.3, предл.второ ГПК, но само ако е налице която и да е от алтернативно посочените в чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване. С изложението на основанията за допускане на касационно обжалване всъщност се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение, по основателността на които Върховният касационен съд ще се произнесе само ако е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК. В случая, отговорът на формулирания в изложението за допускане на касационно обжалване процесуалноправен въпрос не налага необходимост от разглеждане на касационната жалба, тъй като жалбоподателите не сочат непълноти или неясноти на разпоредбите, които намират приложение в настоящия спор по чл.53 ЗКИР, нито с обжалваното решение въззивният съд за първи път се произнася по такъв спор, нито с него се изоставя едно тълкуване на закона, за да бъде възприето друго.
В обобщение, не следва да се д опуска касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 24.03.2009 год. по в.гр.дело № 797/2008 год. на Ш. окръжен съд по жалба вх. № 2* от 12.05.2009 год., подадена от С. Д. С. и К. Д. С. от гр. Ш..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: