4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 982
С., 12,12,2014година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1131/2014 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение №2416 от 21.12.2013 г. по т.д. №4417/2013 г. на Софийски апелативен съд .
Ответникът по касация – [фирма] – [населено място] е на становище, че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е посочил, че поставените от него процесуалноправни и материалноправни въпроси били разгледани неправилно от въззивния съд, поради което считал, че се налагало допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.Под надслов „ материалноправни въпроси” страната е посочила- 1.1.Непълнотата в описанието на имотите по предварителния договор представлява ли липса на съществен елемент от сделката и води ли до недействителност на този договор, ако от доказателствата по делото или от становището на страните може да се установи индивидуализацията на процесния имот.” Поддържано е противоречие при разрешаването на този въпрос с практиката на ВКС, по-конкретно с решение №551/75г. на ВС, І г.о. и решение № 514/11г. Поставен е въпросът – „ Може ли съдебното решение да замести липсващата воля на продавача да изпълни задължението си за прехвърляне на собствеността по покана на своя кредитор”, Аналогичен е въпросът и по т.1-3 като по тези въпроси касаторът е поддържал наличие на основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, мотивирано единствено с лаконичното твърдение, че по тези въпроси страната не била намерила практика на ВКС. Поставени под №1.4 и №1.5 са въпросите – „ Преминава ли правото на избор върху кредитора тогава когато длъжникът не се отзове на поканата му да направи избор” и „ Може ли да се приеме, че с предявяване на исковата молба кредиторът е упражнил правото си на избор или е необходимо друго действие”. По тези въпроси и страната е заявила, че липсва произнасяне на въззивния съд. Касаторът е поставил и въпроси, преценени от него като процесуалноправни- ” Следва ли при постановяване на решението по предявен иск по чл.19,ал.3 ЗЗЗД…съдът да съобрази изразеното от страните становище по индивидуализацията на спорния предмет, когато в предварителния договор имотите не са напълно индивидуализирани”. И по този въпрос е сочено противоречие с решение №514/11г. на ВКС, ІV г.о. Поставен е въпросът „ Следва ли съдът при постановяване на решението по спора да отчете признанието на ответника на тези факти, които са от значение за спора”. Според страната „ отговорът на този въпрос също бил в противоречие с практиката на ВКС”.Възпроизведени са мотиви от решение 199/11г. на ВКС, ІІ г.о., касаещо възражение за придобивна давност по иск по чл.108 З. и са изброени още два акта на същия съд.Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.
Поставените от него въпроси, сочени като материалноправни от №1.1 до 1.3, както и въпросите квалифицирани от страната като процесуалноправни не са релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Този извод произтича от дефиницията на правния въпрос, като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. Поради така обоснованата със задължителна практика дефинитивност на общото основание посочените въпроси като несвързани изобщо с предмета на спор не могат да обосноват наличие на общото основание, тъй като касаторът фактически невярно е интерпретирал решаващият мотив на съда, Съставът на САС не е приел, че имотите не са индивидуализирани като местоположение и площ, а е приел неяснота в самият предмет на договора като обем на изпълняемото право, с оглед липсата на конкретизация кои по- точно от изброените имоти /всеки от които е бил индивиуализиран със своите граници/отговарят по площ на дължимото при осъществяване на първия етап на строителството и са равнозначни на договорената площ от 934 кв.м. или кои от тях, следва да бъдат прехвърлени при реализиране на този етап. Съдът в съответствие с цитираните от касатора решения е приел, че по принцип непълнотата в описанието на имота в предварителния договор не означава липса на предмет ако той е обособен самостоятелно като обект на собственост, но е направил решаващ извод за това, че случая описание на имотите има, но няма яснота по самият предмет на договора и по-конкретно по отношение на волята на страните по уговорената престация.С оглед тези решаващи мотиви, се изяснява, че касаторът е поставил разглежданите въпроси при фактически невярно интерпретиране на мотивите на съда и без връзка с решаващите му изводи. Поради това и представените решения не обосновават твърдяното противоречие, тъй като с тях са разглеждани въпроси, свързани с липсата на достатъчна индивидуалиизация на конкретен имот във връзка с неговото описание и задължението да бъдат посочени границите му, както и значението на липсата на тази индивидуализация при предявен иск по чл.19, ал.3 ЗЗД. Както вече бе изяснено спорът между страните не е по отношение на такъв вид индивидуализация.
Въпросите обозначени като 1.4 и 1.5 и според страната не са свързани с мотивите на съда въобще и след като не са разглеждани от състава, същите не могат да обосноват общо основание по чл.280, ал.1 ГПК.
Поставеният въпрос под №2.2.е неясен по отношение на факта, който страната счита, че е признал ответникът. Доколкото твърдението му е , че в с.з. от 02.12.2013г. процесуалния представител на противната страна е заявил, че имотите са правилно описани и в съответствие с приложение №2, то този факт не обосновава твърдението на страната за това, че е налице признание какъв е предмета на прехвърляне при приключване на първия етап на строителството, т.е. няма връзка с решаващите мотиви на съда. Следователно, така поставен и този въпрос не обосновава наличие на общо основание по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като по отношение на приетото от съда, така заявеното от ответника е ирелевантно. Още по-малко е налице и противоречие с цитираното от страната решение на ВКС, което няма връзка с разглеждания случай.Или страната не обосновава извод за наличие на сочените основания за касационно обжалване.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2416 от 21.12.2013 г. по т.д. №4417/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: