О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 982
София, 20.10.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,ГК,ІV г.о.,в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Бояджиева гр.дело № 1553 по описа за 2017 година и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от М. Г. И. чрез адв.К. М. против решение № 9073 от 15.12.16г.,постановено по в.гр.дело № 3578/16г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение от 3.11.15г.по гр.дело № 52378/13г.на СРС,30 състав.С него е отхвърлен предявения от същата страна срещу Б. Й. Г. иск с правно основание чл.45 ЗЗД за осъждането й да му заплати сумата 6491.53 лв,представляваща обезщетение за имуществени вреди по постановено арбитражно решение по арбитражно дело № 1324/09г.,ведно със законната лихва от предявяването на исковата молба – 14.12.13г.до погасяването.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателяг счита,че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване по следните въпроси :1.Арбитър,постановил арбитражно решение,отговаря ли за вреди по чл.45 ЗЗД,ако е нарушил материалния и процесуалния закон с това решение или с арбитражния процес,който е провел; 2.Увреден с арбитражно решение или арбитражен процес самопричинява ли си вреди с непровеждането на процедура по ЗМТА и от значение ли са причините за това – пропускане на срок,неадекватна адвокатска защита или недопустимост за проверка от ЗМТА характер на нарушенията на арбитъра.
Ответницата по жалбата Б. Г. не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че с наведените в исковата молба твърдения на ищеца,с които иска ангажиране на деликтната отговорност на ответницата,по същество се цели проверка на законосъобразността на постановеното арбитражно решение.Такава проверка ищецът е имал възможност да инициира като упражни правото си на иск за отмяна на постановеното арбитражно решение на основание чл.47 ЗМТА,в посочените от чл.48 ал.1 ЗМТА срокове.Прието е,че единствено в рамките на това производство може да се установи законосъобразността на уведомяването по висящото арбитражно производство и след влизането му в сила арбитражното решение се счита за законосъобразен акт,включително и извършените в хода му действия.По тези съображения съдът е намерил,че поведението на ответницата Г. не е противоправно и не може да доведе до ангажиране на нейната отговорност.
Настоящият съдебен състав намира,че касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по поставения въпрос: Арбитър,постановил арбитражно решение,отговаря ли за вреди по чл.45 ЗЗД,ако е нарушил материалния и процесуалния закон с това решение или с арбитражния процес,който е провел,поради липса на задължителна съдебна практика.
Вторият въпрос,формулиран в изложението,е обусловен от отговора на първия въпрос и не съставлява самостоятелно основание за допустимост на касационното обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 9073 от 15.12.16г. по гр.дело № 3578/16г.на Софийски градски съд.
УКАЗВА на жалбоподателя да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер на 129.84 лв и да представи доказателства за това в едноседмичен срок от съобщението,в противен случай касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на Председателя на ІV г.о.за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.