2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 696/10 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 982
гр. София, 03.11.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Лидия Рикевска
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 696 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. И. Т. срещу решение № 133 от 01.02.2010 г. по гр. д. № 2391/09 г. на Окръжен съд гр. Пловдив. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Ответникът по касация Д. Н. О. оспорва жалбата.
Ответниците по касация Д. М. К. и И. К. Б. и не вземат становище.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 1404 от 28.05.2009 г. по гр. д. № 4111/07 г. на Районен съд гр. Пловдив. Постановил е ново решение, с което е уважил исковете на Д. О. по чл. 53 ал. 2 ЗКИР срещу Д. К. и срещу М. Т., на конкретно индивидуализирани в решението части от имоти, съгласно скица изготвена от вещо лице, неразделна част от решението. Уважил е и иска на Д. О. срещу Д. К. по чл. 109 ЗС.
Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения. Специфичен за делото, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на закона е този, който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество, досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка. Касаторът е длъжен да посочи в изложението си правен въпрос който е от значение за решаване на спора по конкретното дело. ВКС няма задължение, а и не може да формулира правния въпрос въз основа на сочените факти и обстоятелства в жалбата. Той може само да даде точна квалификация на правния въпрос, да го конкретизира и уточни, като изхожда от обстоятелствената част на изложението. Н. на правен въпрос в изложението е основание касационното обжалване да не бъде допуснато.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК не е формулиран правен въпрос по който съдът се е произнесъл с атакуваното решение. Бланкетното възпроизвеждане на текста на чл. 280 ал. 1 ГПК не е достатъчно за допускане на касационно обжалване, съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол, предвид функциите на касационния съд като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния правен спор.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допусне до разглеждане.
Ответникът по касация претендира за разноски. С оглед представения договор за правна защита и съдействие, касаторът дължи заплащане на 380 лв. разноски за настоящото производство.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 133 от 01.02.2010 г. по гр. д. № 2391/09 г. на Окръжен съд гр. Пловдив.
ОСЪЖДА М. И. Т. да заплати на Д. Н. О. 380 лв. разноски.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: