О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 983
гр. София 01.11.2011 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 06 октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 805 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответниците Л. Д. Д. и М. Т. Д., чрез адв.В. Т. против решение № 631/02.05.2011 г. по в.гр.дело № 632/2011 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 57/05.01.2011 г. по гр.дело № 2051/2010 г. на Пловдивския районен съд в частта, с която жалбоподателите са осъдени на осн.чл.108 ЗС да предадат на Б. Б. С. владението върху 19.55% ид.части от недвижим имот – ПИ с идентификатор № * в [населено място] с площ от 455 кв.м. ведно с еднофамилна жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 31 кв.м. застроена в него с идентификатор № *, състояща се от преддверие и две стаи, разположена в дясно от уличния вход-проход, ведно с ? ид.част от избеното помещение и клозета до същото със съответните идеални части от прохода за двора и подобренията в него, в частта, с която на осн.чл.537, ал.2 ГПК е отменен нотариален акт за собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка № 68/2010 г. по отношение на имот, предмет на уважената част от ревандикационните искове.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК са необоснованост и нарушение на материалния закон.
В изложението са формулирани правните въпроси: 1. за необходимостта съдът да разгледа и прецени съобразно доказателствата по делото отделни периоди от посочения общ период от време от жалбоподателите от 1976 г. до настоящия момент за който твърдят, че са придобили имота на основание давностно владение, че съобразно точното прилагане на закона съдът трябва да изследва съобразно доказателствата всеки отделен десетгодишен период в рамките на един общ по-голям период от време, 2. че за точното приложение на закона е необходимо писмените и гласни доказателства да се преценят в тяхната връзка, че показанията на разпитаните свидетели на ищеца са противоречиви, но съдът е преценил същите за достоверни, които въпроси са от значение за точното прилагане на закона, 3.относно владението и придобивната давност, че съдържанието на понятието носят отпечатъка на миналото отпреди десетилетия, чиито главни белези са били ограниченият граждански оборот, ограничените свобода и лична инициатива, че обективният и субективен елемент на състава от десетилетия се възпроизвеждат в съдебните решения механично и като по учебник, който въпрос е от значение за развитие на правото. Според жалбоподателите е необходимо развитие по отношение на „демонстрацията” на своенето, че в заявения и доказан от жалбоподателите близо 40-годишен период на владение на имота като свой съдът да преценява обществено икономическите и политическите условия в отделните времеви отрязъци на периода. Съобразно доводите в изложението е поставен и въпроса за грижата за имота като собствен във връзка с което понятие не следва правната теория и практика да се ограничават само до установяване на това дали се поддържа имот, което зависи от финансовото положение на собственика и от възможността му да влага парични средства и от здравословното му състояние, а понякога и от административни изисквания. По поставените въпроси жалбоподателите се позовават на предпоставката, визирана в чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата Б. Б. С. не е изразил становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на II г.о. като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирани страни и е процесуално допустима.
Обжалваното решение не следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения:
Въззивният съд е приел от фактическа страна, че общ наследодател на страните по делото е И. Д. С. – починал на 19.07.58 г. Последният придобил собствеността върху недвижимия имот, находящ се в [населено място], [улица] нот.акт № */1931 г.
С решение от 09.03.1976 г. по гр.дело № 8045/74 г. на ПРС е извършена делба на посочения имот между наследниците на И. Д. С. и в дял на сина му В. И. С. е възложена източната част от лицевата жилищна сграда, състояща се от предверие и две стаи, заедно с ? ид.част от дворния клозет и 1/2 ид.част от избеното помещение/под кухнята и терасата/ със съответните части от прохода за двора, дворното място и подобренията в него, съставляващи 19.55% от общите части. В дял на внука Л. Д. Д. е възложена вътрешната масивна жилищна сграда, заедно с приобщената към нея кухня и тераса и съответните части от прохода за двора, дворното място и подобренията в него, съставляващи 60.90% от общите части.
Установено е, че с нот.акт № */01.06.78 г. В. С. със съгласието на съпругата си М. С. дарил на сина си Б. С. възложения му в дял при делбата недвижим имот. Б. С. починал на 01.11.2004 г. и оставил наследници по закон – съпруга С. С. и ищецът Б. Б. С. – син. С нот.акт № */04.02.2010 г. С. С. дарила на ищеца придобитата по наследство идеална част от процесния недвижим имот.
Възоснова на тези факти е прието, че ищецът се легитимира като собственик на 19.55% ид.части от недвижимия имот – ПИ с идентификатор * с площ от 455 кв.м. с адрес [населено място], [улица] еднофамилна жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 31 кв.м., находяща се в него състояща се от преддверие и две стаи, разположена вдясно от уличния вход – проход, ведно с ? ид.част от избеното помещение и клозета до същото, намиращи се под кухнята и терасата на западната част от лицевата жилищна сграда със съответните идеални части от прохода за двора и подобренията в дворното място на основание наследствено правоприемство и сделка – дарение.
Правата на ищеца са оспорени от ответниците – жабоподатели. Последните са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост на имота по обстоятелствена проверка № 68/08.02.2010 г. на основание давностно владение, делба и наследство, който е оспорен от ищеца. Жалбоподателите са направили възражение за собственост върху имота на основание давностно владение за времето от 1976 г. и към настоящия момент.
Като е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът е приел, че от 1978 г. до 1983 г. в процесния имот е живял бащата на Б. – Б. С.. След това го отдавал под наем за 2-3 години и до смъртта си през 2004 г. е извършвал дребни поправки в имота – поставяне на тапети, вътрешно измазване, поправка на покрива. Прието е, че след смъртта на Б. С. съпругата и синът се грижели за имота. Последните искали да направят по-сериозен ремонт на къщата, за да я отдават под наем, като преди 2008 г. установили контакт с фирма за ремонта, но поради високите цени се отказали. Установено е, че през месец януари 2010 г. ищецът Б. С. и майка му не били допуснати в имота от жалбоподателя Л. Д.. Впоследствие вратата на двора била заключена с катинар и достъпът на ищеца до него бил преустановен.
Съдът е обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели, изложил е доводи относно достоверността им, обсъдил е приложените писмени доказателства и е приел, че жалбоподателите – ответници по иска не са доказали да са осъществявали явно, спокойно и за посочения от тях период от време фактическа власт върху процесния имот с намерение да го своят само за себе си и това намерение да е доведено до знанието на ищеца.
При тези съображения съдът е приел, че ищецът е доказал материалната си легитимация – т.е. доказал е принадлежността на правото на собственост в заявения обем върху процесния имот – 19.55% от терена, заедно с еднофамилната жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 31 кв.м., ведно с ? ид.част от избеното помещение и клозета до същото, със съответните идеални части от прохода на двора на заявеното в исковата молба основание. Прието е също, че описания имот се владее от ответниците без да имат основание за това. С оглед на това съдът е направил решаващия извод за основателност на предявения ревандикационен иск. Прието е с оглед основателността на исковата претенция, че следва да се отмени и констативния нотариален акт, издаден в полза на ответниците относно процесния имот до размера на уважената част на иска.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по правните въпроси, които съдът конкретизира и уточни с оглед всички доводи в изложението. Същите касаят приложното поле на чл. 68,ал.1, чл.69, чл.79,ал.1 и чл.83 от ЗС и чл.235,ал.2 ГПК. Съобразно даденото тълкуване в т.4 от ТР № 1/2010 г. по т.гр.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос разрешен с обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Всяка от разпоредбите на чл. 68,ал.1, чл.69, чл.79,ал.1 и чл.83 от ЗС и чл.235,ал.2 ГПК е достатъчно ясна и пълна и не се нуждае от тълкуване. По приложението на посочените текстове е създадена многогодишна и трайна съдебна практика, която не следва да се осъвременява с оглед липсата на промени в законодателството и обществените условия. Освен това точното прилагане на законна и развитието на правото по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване. Същото е налице в хипотеза, при която приносът в тълкуването ще осигури разглеждане и решаване на делото според точния смисъл на закона, какъвто не е настоящият случай. Поради това съдът намира, че не се установява наличието на предпоставката на чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставените правни въпроси от жалбоподателите.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 631/02.05.2011 г. по в.гр.дело № 632/2011 г. на Пловдивския окръжен съд по подадена касационна жалба вх. №13130/08.06.2011 г. от Л. Д. Д. и М. Т. Д. и двамата с адрес [населено място], [улица], чрез адв.В. Т..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: