О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 983
София, 12.07.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на девети април , две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1661/2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. П. Ц. от [населено място] срещу решение № 200/27.07.2011 год. на Ловешкия окръжен съд , ГК в частта в която след отмяна на решението по гр.д. №1292/2009 год. на Ловешкия районен съд е осъден да заплати на осн. чл. 55,ал.1, пр. трето ЗЗД сумата от 5 992 – неотчетени суми за разходи – служебни аванси, получени от него, по разходни касови ордери за периода 08.01.2008 год. -19.11.2008 год., ведно със законната лихва, начиная от 08.05.2009 год. до окончателното изплащане, както и в частта, в която е потвърдено решението на Районен съд [населено място], в частта в която е уважен предявеният частичен иск в размер на 5 000 лв. от обща сума в размер на 25 184,15 лв., платена като недължимо възнаграждение за периода от м. януари 2008 год. до м. септември 2008 год., след заличаването на касатора като представител на [фирма] – изпълнителен член на Съвета на директорите на [фирма] ,както и в частта, в която е осъден да заплати сумата от 2 630 лв. , представляваща неотчетени суми за разходи на [фирма], получени като служебни аванси
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението като незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалните правила и необосновано. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение ,с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
Към касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по тази касационна жалба [фирма], [населено място] оспорва допустимостта на касационното обжалване, и основателността на жалбата по същество, в писмен отговор по делото.
[фирма], [населено място] обжалва въззивното решение в частта , в която поради уважено възражение за прихващане за сумата от 8 500 лв. , направено от ответника по исковете , е потвърдено решението по гр.д. № 1292/2009 год. на Ловешкия районен съд, в частта в която предявеният иск за сумата от 17 122 лв., претендирани като неотчетени разходи, е отхвърлен за размера от 8 500 лв.
В касационната жалба се правят оплаквания за недопустимост на решението в обжалваната част, като постановено при уважаване на недопустимо възражение за прихващане, както и за неговата неоснователност. Иска се отмяна на решението в частта, в която в резултат на уваженото възражение за прихващане искът за неотчетени разходи на дружеството е отхвърлен за сумата от 8 500 лв. и за постановяване на ново решение ,с което за тази част искът да бъде уважен.
Ответникът по тази касационна жалба Л. П. Ц. от [населено място] оспорва същата по същество в писмен отговор по делото.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба на Л. П. Ц. срещу решението в частта , в която е уважен предявеният частичен иск в размер на 5 000 лв. от обща сума в размер на 25184,15 лв., получена като недължимо платено възнаграждение, е процесуално недопустима, доколкото цената на предявения иск, определен при усл. на чл. 69,ал.1,т.1 ГПК е под минимума , с който законът свързва допустимостта на касационната жалба / /чл. 280,ал.2 ГПК/ .
С оглед на това в тази част жалбата следва да се остави без разглеждане.
В останалата част касационната жалба на Л. П. Ц. е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата , касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, доколкото не са удовлетворени допълнителните изисквания на закона / чл. 280 ГПК/ във връзка с въведената факултативност на касационното обжалване.
Представеното с касационната жалба изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касае единствено решението в частта, в която касаторът е осъден да заплати сумата от 5 000 лв. като недължимо изплатено възнаграждение, в която част решението не подлежи на касационно обжалване .
По отношение на въззивното решение в другата обжалвана част касаторът не е формулирал правен въпрос , което е достатъчно основание касационно обжалване да не бъде допуснато / т.1 от ТР №1/19.02.2010 год. на ВКС по тълк. д. №1/2009 год./.
Не са налице предпоставките за допустимост на касационното обжалване на въззивното решение по жалбата на О.” АД . в частта, в която след извършено прихващане , е отхвърлен иска за неотчетени разходи – служебни аванси за размера над 8 6 22 лв. / присъдени общо от двете инстанции/ до претендираните 17 112 лв.
Евентуалната недопустимост на въззивното решение е изведено по тълкувателен път / виж т.1 от ТР №1/19.02.2010 год. на ВКС по тълк.д. №1/2009 год./ като самостоятелно основание за допустимост на касационното обжалване , извън изрично посочените в чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК. Касаторът [фирма], [населено място] обосновава довода за недопустимост на решението в обжалваната част с недопустимост на направеното възражение за прихващане. Този довод е неоснователен. Недопустимостта на решението се обуславя от липсата на положителна процесуална предпоставка или наличието на отрицателна процесуална предпоставка за предявяване на иска. С оглед на това, евентуалните пороци на направено съдебно възражение за прихващане като способ на защита срещу предявен срещу прихващащият ответник иск, не обуславя недопустимост на самото решение.Отделен е въпросът, че законът и съдебната теория не определят в кои случаи направеното възражение за прихващане в рамките на съдебен процес, е недопустимо.
Поставените в Изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване процесуално правни въпроси относно липсата на правна квалификация на възражението за прихващане и липсата на диспозитив по възражението, така, както са обосновани, представляват оплаквания за допуснати процесуални нарушения / основание за касационно обжалване по чл. 281,т.3 ГПК/, които следва да бъдат предмет на разглеждане в евентуално производство по чл. 290 ГПК в случай, че касационното обжалване бъде допуснато, а не в настоящото производство. По отношение на останалите въпроси в изложението / № 3 „Може ли да се извърши съдебно прихващане с неликвидно и неизискуемо вземане ?” и №4”Необходимо ли е ответникът, който се позовава на възражение за прихващане да представи доказателства, че той лично и с лични средства е изплатил задължение на ищеца или на кого принадлежи доказателствената тежест при направено възражение за прихващане ?„ касаторът не доказва наличието на допълнителното основание по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК, доколкото на решенията, които представя за да обоснове противоречива съдебна практика по двата въпроса, липса отбелязване, че са влезли в сила и поради това съставляват част съдебна практика.
По изложените съображения касационното обжалване на решението в обжалваните части, не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 200/27.07.2011 год. на Ловешкия окръжен съд . по касационните жалби на Л. Ц. Ц. от [населено място] и [фирма] [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: