2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 983
София, 15.07.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1695/2010 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Белослатинският районен съд с решение по гр. д. № 613/2009 г. е отхвърлил иска на Драга Б. против Х. М. и И. Б., с правно основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД, да се признае за установена частична недействителност на покупко-продажба, удостоверена с нот. акт № 170/2008 г. на нотариус Х. за конкретен обект – една стая с площ 18 кв.м., зад козметичния салон, поради липса на съгласие на ищцата и липса на упълномощаване от нея на ответника Б. за прехвърляне на същия обект. Решението е потвърдено от Врачанския окръжен съд с въззивно решение от 9. 6. 2010 г. по гр. д. № 256/2010 год. Решаващият съд е приел, че процесната стая не представлява самостоятелно обособен обект, който може да бъде предмет на прехвърлителна сделка. Приел е, че в пълномощното, дадено от ищцата на ответника Б. да продаде общия им имот, останал в наследство от наследодателката им И. Б., е описана западна половина от двуетажна сграда, включваща дюкянско помещение на първия етаж на сградата, две стаи на втория етаж, заедно с ? ид.ч. от таванското помещение. В пълномощното не е заявено притежанието на процесната стая като самостоятелна част, което е основание да се счита, че тя е принадлежност към главната вещ – дюкянско помещение.
Ищцата по делото Драга Д. Б. от [населено място] е подала касационна жалба срещу въззивното решение с искане да бъде отменено като неправилно.
Ответницата Х. Б. М. от [населено място] оспорва жалбата като неоснователна и счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
След проверка, касационният съд костатира, че от страна на жалбоподателката не е налице валидно и обосновано искане за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Представеното от нея писмено изложение на касационни основания фактически преповтаря оплакванията в касационната жалба, че решението на въззивния съд е неправилно, постановено в нарушение материалния закон и съдопроизводствените правила и е необосновано. Посочено е, че произнасянето на съда по приложението на чл. 26, ал. 2 ЗЗД е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – основание за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.. В случая искането на жалбоподателката се е ограничило само до позоваване и то непълно на текста на цитираната разпоредба, без да се конкретизира въпроса и неговата правна същност. При липса на тази конкретизация, не може да се преценява дали има отклонение от закона и какво налага развитието на правото при разрешаване на съответния въпрос..
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 9. 6. 2010 г. по гр. д. № 256/2010 г. на Врачанския окръжен съд по жалбата на Драга Б. от [населено място].
ОСЪЖДА Драга Б. да заплати на Х. М. сумата 400 /четиристотин/ лева разноски за производството пред касационния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: