О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 983
София, 18.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 12.12. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 4057/2013 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез юрисконсулт Д. К., с вх.№8884/02.08.2013 г. на Софийския апелативен съд, срещу решение №1568 от 19.07.2013 г. по в.т.д.№2463/2013 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав, с което по повод въззивна жалба на М. Б., кредитор с прието вземане, е отменено решение №37 от 02.04.2013 г. по т.д.№6/2010 г. на Врачанския окръжен съд, с което на основание чл.710 ТЗ дружеството –длъжник [фирма] е било обявено в несъстоятелност. За да постанови обжалваното решение, Софийският апелативен съд е приел, че към момента на постановяване на решението на Врачанският окръжен съд по чл.710 ТЗ, не са били налице предпоставките за обявяване на дружеството длъжник в несъстоятелност-решение №342 от 25.02.2013 г. по в.т.д.№4515/2012 г. на Софийския апелативен съд, с което е отказано утвърждаването на предложения от длъжника оздравителен план, като обжалвано по реда на чл.707а ТЗ, не е било влязло в сила. Срещу това въззивно решение е била подадена касационна жалба от М. Б., кредитор с прието вземане, по която не е имало произнасяне към момента на постановяване на решението по чл.710 ТЗ от съда по несъстоятелността.
Касаторът [фирма] подържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно, тъй като към датата на постановяване на първоинстанционното решение с правно основание чл.710 ТЗ, подадената касационна жалба от М. Б. срещу въззивното решение по чл.707а ТЗ е била просрочена. Евентуално прави искане за спиране на настоящето производство до произнасяне от ВКС по тази касационна жалба, подадена от М. Б. срещу решение №342 от 25.02.2013 г. по в.т.д.№4 515/2012 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 9 състав.
Банката касатор формулира следния процесуално-правен въпрос: „Доколко изпълнителното действие по чл.282 ГПК намира приложение по отношение на вззивното решение по чл.707а ТЗ, с което съдът е отказал да утвърди приетия оздравителен план, и може ли да се приеме, че изпълнителното действие на въззивното по смисъла на чл.282 ГПК допуска възможността за постановяване на решение по чл.710 ТЗ”. По този въпрос подържа допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Поставя и въпроси, свързани с възможността за оспорване в настоящето производство на факти и обстоятелства, относими към проверката на редовност на касационната жалба на жалбоподателя М. Б. срещу въззивното решение, постановено по реда на чл.707а ТЗ, както и за възможността за спиране на настоящето производството по чл.229, ал.1 ГПК, с оглед наличието към датата на подаване на настоящата касационната жалба на друго висящо преюдициално производство. Спрямо тези въпроси подържа допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба М. Б. оспорва основанията за достъп до касация, претендира разноски. Ответникът [фирма] /н/чрез синдика М. Д., също оспорва основанията за достъп до касация и основателността на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.633 ТЗ, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.613а, ал.1 във вр. с чл.710 ТЗ/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Формулираният процесуалноправен въпрос за изпълнителното действие по смисъла на чл.282 ГПК на решението по чл.707а ТЗ, е неотносим към производството по несъстоятелността, поради което и не може да представлява общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1, ГПК. Изпълнителната сила възниква по правило от деня, когато решението е станало необжалваемо/чл.404, т.1 ГПК/, но с изпълнителна сила се ползват само осъдителните съдебни решения. Решението по чл.707а ТЗ не е осъдително.
Другите поставени въпроси също са неотносими към настоящето касационно производство, образувано по повод касационната жалба на банката срещу въззивното решение по чл.710 ТЗ. Всичките те са свързани с твърдяната нередовност на касационната жалба на М. Б., постъпила в съда на 19.04.2013 г., за която има данни, че е подадена по пощата, но е подадена срещу въззивно решение, постановено в предходната фаза на производството по несъстоятелността- тази по чл.707а ТЗ. Преценката за редовността на тази касационна жалба ще се извърши в производството, образуваното по повод на нея / арг. от чл.285, ал.1 във вр. с чл.284, ал.1 ГПК/, а не и в настоящето касационно производство, образувано по повод касационната жалба на [фирма], срещу въззивно решение по чл.710 ТЗ. По същите съображения неотносими към настоящето производство са и всичките искания на банката за издаване на съдебни удостоверения, свързани с твърденията за просрочие на касационната жалба на М. Б. срещу въззивното решение по чл.707а ТЗ, поради което и относими към отговора на банката по тази касационна жалба/ чл.287 ГПК/.
Въпросът за спиране на настоящето касационно производство на основание чл.229, ал.1,т.4 ГПК, р.п. чл.182, ал.1,б.”г” ГПК, отм. също е неотносим към спора. Принципно поставеният въпрос е решен с т.8 на ТР 1-2001-ОСГК. и т.9 на ТР 2-2004 ОСГТК, съгласно които ВКС спира производството по делото, поради преюдициална връзка с друго производство, след като е дал ход по същество. А и този въпрос не е обуславящ за правните изводи, направени в обжалваното въззивно решение по чл.710 ТЗ, че към момента на постановяването му, въззивното решение по чл.707а ТЗ не е влязло в сила. Това обстоятелство не се оспорва от банката. С обжалваното въззивно решение Софийският апелативен съд се е произнесъл по липсата на една от предпоставките по чл.710 ТЗ за обявяване на длъжника в несъстоятелност- а именно влизане в сила на решението, с което съдът е отказал утвърждаване на оздравителния план. То ще влезе в сила, едва след касационния съд се произнесе по допустимостта и основателността на касационната жалба на М. Б. срещу това решение. Евентуално възникналата по-късно предпоставка за законосъобразност на решението по чл.710 ТЗ, не може да санира липсата й към момента на постановяването му.
С оглед изхода на делото в полза на ответника М. Б. ще следва да се присъди адвокатско възнаграждение само в размер на 1 000 лв., тъй като с т.2а от представения договор за правна защита и съдействие от 15.10.2013 г., имаща характер на разписка за плащане, се доказва заплащане на адвокатски хонорар само в този размер. За останалата част до пълния претендиран размер от 30 000 лв., липсват доказателства за изплащането му по смисъла на т.1 на ТР6-2012-ОСГТК, които е следвало да бъдат представени до настоящето закрито съдебно заседание.
Разноски в полза на ответника [фирма]/н/ чрез синдика М. Д. не следва да се присъждат, тъй като не са поискани.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1568 от 19.07.2013 г. по в.т.д.№2463/2013 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав.
ОСЪЖДА [фирма] ,ЕИК[ЕИК] да заплати на М. В. Б. сумата 1 000лв. адвокатски хонорар.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: