О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 983
София 23.09.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надежда Зекова
ЧЛЕНОВЕ: Веска Райчева
Светла Бояджиева
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 453 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. М. Й. чрез пълномощник адв.К.Х. срещу решение № 1269 от 16.10.09г.,постановено по гр.дело № 7315/09г.на Софийски градски съд.В приложеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се твърди,че са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение,цитиран бланкетно.Приложени са копия от решения и определения на състави на ВКС.Изложени са и оплаквания за неправилност на решението.
В писмен отговор М. В. Й. чрез пълномощника си адв.М. Д. счита,че касационната жалба е неоснователна.Претендира за разноски.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като разгледа касационната жалба намира,че в нея не се съдържат основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК.Произнасянето на касационния съд по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос,изведено в чл.280 ал.1 от ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол,без да е посочен този въпрос.Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси,които касаторът евентуално би имал предвид.Въпросите по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва да бъдат формулирани ясно,точно и категорично.В случая не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос,разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд- т.е.не е налице общото основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване,в какъвто смисъл е и даденото тълкуване в т.1 на ТР № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС.Изложените оплаквания за неправилност на възивното решение поради нарушение на материалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост биха могли да се квалифицират като касационни основания по чл.281 т.3 от ГПК при вече допусната касация,но не са основания за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация разноските за тази инстанция в размер на сумата 800 лв,представляваща адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1269 от 16.10.09г.,постановено по гр.дело № 7315/09г.на Софийски градски съд по жалба на В. М. Й..
ОСЪЖДА В. М. Й.,ЕГН xxxxxxxxxx от гр.Д., кв..,ул..да заплати на М. В. Й.,ЕГН 7304166307,живущ в гр.С., сумата 800 лв /осемстотин/разноски по делото за касационната инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.