О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 983
София, 07. 09. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в закрито заседание на четиринадесети юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 772/2009 година по описа на Първо гражданско отделение
Производството е по чл.288 ГПК.
Е. Б. Н. е обжалвал въззивното решение на Софийски градски съд, ІІ-А въззивно отделение от 16.01.2009г. по гр.д. № 2383/2007г.
Касационната жалба е подадена в срок и към нея има приложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, поради което са налице предпоставките на чл.288 ГПК ВКС да се произнесе по допускане на касационното обжалване.
Ответницата З. Б. Н. не е подала отговор по реда на чл.287 ГПК.
Софийският градски съд е оставил в сила решението на Софийския районен съд , 31 състав от 05.06.2007г. по гр.д. № 12340/2006г. , с което е отхвърлен иска на Е. Б. Н. против З. Б. Н. за установяване правото му на собственост на две тавански помещения в подпокривното пространство на двуетажната жилищна сграда в гр. С., кв. Горна баня, ул.”754” №10.
Въззивният съд е приел, че при възникване на етажната собственост таванският етаж не е бил разпределен на отделни складови помещения и е представлявал обща част по предназначение. Промяната на предназначението е могла да се извърши по общо съгласие на всички собственици при одобрен архитектурен проект и разрешение за строеж, а в случая не е доказано обособяването на отделни помещения в тавана да е станало по предвидения законов ред и упражняваната фактическа власт не може да има за последица придобиване на собствеността по давност, тъй като липсва годен обект на правото на собственост.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържа, че съдът се е произнесъл по въпроса дали е допустимо придобиване по давност на правото на собственост върху обособени тавански клетки , когато съгласието на етажните собственици е дадено мълчаливо , чрез фактически действия и преустройството се състои само в преграждане на помещения, без да се засягат външните стени на сградата, нейната конструкция и без да са изграждани инсталации. Въпросите са от значение за решаване на делото, но съдът ги е разрешил при спазване на съдебната практика като изрично се е позовал на разясненията в ТР 34/1983г. на ВС, ОСГК. В него е прието, че с оглед обема и характера на тавана, предназначението му може да се промени като при условия, допустими от закона и при спазване на законните изисквания се изградят складови помещения , стаи за творческа дейност, ателиета и други отделни обекти. Следователно в тежест на ищеца по правилото на чл.127 ГПК /отм./ е било да установи, не само, че има мълчаливо съгласие на съсобствениците, но и че преустройството е законно, каквито доказателства по делото не са събрани и поради това неоснователно се поддържа от касатора, че решението е постановено в противоречие със съдебната практика. Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ІІ-А въззивно отделение от 16.01.2009г. по гр.д. № 2383/2007г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: