3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№984
гр. София,18.12.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова т. д. N 2161 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Д. Т., [населено място], срещу решение № 2094 от 17.12.2012г. по гр.д. № 2737/2012г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която след отмяна на решение № 2036/ 23.03.2012г., по гр.д. № 6189/2009г. на Софийски градски съд, ГК, I ГО, 3-ти състав, в частта относно уважаването на иска по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за връщане на авансово заплатена сума за неизвършени работи по сключения на 05.08.2002г. договор между страните, ведно със законна лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД върху главницата за периода от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, искът по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД е отхвърлен, като неоснователен.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по значимите за изхода на делото въпроси: /1/ Обвързан ли е съдът при произнасянето си от предявения от ищеца иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД от влязлото в сила решение, с което е уважен насрещния иск на ответника с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 вр. чл.266 ЗЗД при положение, че двата иска са с различен предмет и основание?; /2/ Основателна ли е претенцията по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД на възложител по договор за изработка срещу изпълнител, на когото авансово е изплатена договорената сума, но след прекратяване на договора са установени неизпълнени СМР, които възложителят впоследствие е отстранил за своя сметка? Касаторът се позовава на всички допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК.
Ответникът по жалбата, Г. Д. Б., оспорва същата. Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на решението, а при допускането му иска потвърждаване на атакувания акт, като правилен.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение № 110/ 04.08.2008г., постановено по гр.д. № 1410/ 2006г. по описа на Софийски апелативен съд, със сила на пресъдено нещо е установено, че задължението на Г. Т. към Г. Б. по чл.266, ал.1 ЗЗД за извършени от последния въз основа на сключения между тях договор, строително монтажни работи е в размер на 30 886 лева, като от тази сума е приспадната платената авансово от възложителя сума от 28 010 лева и насрещният иск е уважен за разликата между двете суми. Въз основа на това решаващият състав е направил извода, че между страните със сила на присъдено нещо е установено, че цялата сума от 28 010 лева, чието връщане се търси, е заплатена на правно основание, въз основа на което искът по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД е отхвърлен. Изрично е посочено, че исковете по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 266, ал.1 ЗЗД и този по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД имат различен предмет.
Формулирания от касатора процесуалноправен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, относно значението на влязлото в сила решение по иска с правно основание 266, ал.1 ЗЗД, с което е прието, че длъжимата сума за извършените СМР е по-голяма от авансово платената от възложителя, за основателността на иска по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, с който се иска връщане на част от авансово платено възнаграждение, поради извършени към момента на прекратяване на договора на строително-монтажни работи на стойност по-малка от заплатената, е относим към предмета на делото и е обуславящ изхода му, тъй като въззивната инстанция е отхвърлила претенцията по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, въз основа на факта, че със сила на пресъдено нещо е установено, че сумата е заплатена на правно основание.
Вторият, поставен от жалбоподателя, въпрос не е обусловил изхода на делото по см. на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като единственият аргумент, поради който е отхвърлена претенцията по чл.55, ал.1 ЗЗД, е установяването със сила на пресъдено нещо в хипотеза на вече прекратен договор за СМР, че плащането на претендираната сума от възложителя на изпълнителя е на правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД, при липса на наведени нововъзникнали обстоятелства, които не са преклудирани от силата на пресъдено нещо.
Въпреки осъществяването по отношение на първия релевиран въпрос на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като не се доказва наличие на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК.
В решенията, постановени от ВКС по реда на чл.290 ГПК, на които се позовава касатора, не се дава разрешение на същия правен въпрос, обусловил решаващата воля на въззивния съд. В тях се третира въпроса относно забраната за пререшаемост на спора, разрешен със сила на пресъдено нещо при наличие на пълен- обективен и субективен единтитен на предмета на спора, докато в атакувания съдебен акт правните изводи са относно зачитането на формираната сила на пресъдено нещо на влязлото в сила решение. Ето защо, не се доказва атакуваният акт да е постановен в противоречие с практиката на ВКС по см. на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Представеното решение на Софийски градски съд не съставлява „съдебна практика”, съобразно дадените разяснения в т.3 от Тълкувателно решение №1/ 19.02.2010г. по т.д. № 1/ 2009г., тъй като няма данни да е влязло в сила, поради което не обосновава предпоставката по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за достъп до касационен контрол.
Не се доказва осъществяването и на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като то е формално наведено, без обосновка.
С оглед изложеното, касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2094 от 17.12.2012г. по гр.д. № 2737/2012г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която след отмяна на решение № 2036/ 23.03.2012г., по гр.д. № 6189/2009г. на Софийски градски съд, ГК, I ГО, 3-ти състав, в частта относно уважаването на иска по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за връщане на авансово заплатена сума за неизвършени работи по сключения на 05.08.2002г. договор между страните, ведно със законна лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД върху главницата за периода от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, искът по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД е отхвърлен, като неоснователен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.